2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4244 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С., с адрес в [населено място], против определение № 516 от 3 ноември 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4418/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е върната подадената от жалбоподателката частна касационна жалба вх. № 71049/25.05.2016 г. срещу определение № 551 от 8 март 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 14190 по описа на Софийския градски съд за 2015 г.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилността и недопустимостта на обжалваното определение. Определението на касационния съд било недопустимо според жалбоподателката, защото оставяло в сила недопустими определения на долните съдилища (сочи се защо са недопустими), и защото съдът задължително и служебно следи за недопустимостта на съдебните актове. Сочи се, че касационният състав е върнал частната жалба поради извод за нейната нередовност и е прекратил образуваното по жалбата производство, без да съобрази, че въззивният съд не е давал указания за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Сочи се и че разпореждането за оставяне без движение на частната касационна жалба е неясно, тъй като в него се съдържа указание за представяне на точно и мотивирано изложение на касационните основания, а не на основанията за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, IV г.о., приема, че към частната касационна жалба, по която е образувано производството пред този съд, не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото е изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, нито такова изложение се съдържа инкорпорирано в текста на самата жалба. Съобразено е, че с разпореждане № 33612 от 20 юни 2016 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателката за отстраняване на тази нередовност, както и на друга – за представяне на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателката на 5 юли 2016 г., като в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 285, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, тя е подала молба вх. № 92316/06.07.2016 г., с която единствено е поискала да бъде освободена от внасянето на държавна такса, и това нейно искане е удовлетворено с разпореждане от 10 октомври 2016 г. Констатирано е, че нито с тази молба, подадена в рамките на посочения преклузивен срок, нито след нея – до изтичането на срока на 12 юли 2016 г. (присъствен ден), жалбоподателката е изпълнила указанията на съда за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. При тези съображения е заключено, че частната касационна жалба е нередовна, поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи на връщане.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Нормата на чл. 274, ал. 1, изр. 1 ГПК изрично указва, че за обжалването на посочените категории съдебни определения следва да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, като по този начин уреденият в чл. 280 и сл. ГПК режим на факултативно касационно обжалване на съдебните решения намира приложение и спрямо обжалването на определенията. За да се проведе надлежно производството по селекция на постъпилата касационна или частна касационна жалба, процесуалният закон въздига в изискване за редовност на жалбите прилагането на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което следва се формулира правният въпрос, обусловил изхода на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (съгл. действащата редакция на чл. 280 ГПК до ДВ бр. 86/27.10.2017 г.).
В конкретния случай с разпореждане № 33612 от 20 юни 2016 г. на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 14190/2015 г. на СГС подадената частна жалба е била оставена без движение, като на жалбоподателката С. е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15 лева, както и точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за отмяна на обжалваното определение; разяснени са и последиците от неизпълнение на указанията. В разпореждането ясно се съдържа посочване на приложимата в случая разпоредба на чл. 280, ал. 1 ГПК, която изчерпателно урежда едно общо и три допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че тези указания са неясни, тъй като съдът е употребил израза „касационни основания“, вместо „основания за допускане на касационно обжалване“, доколкото посочената от съда правна норма на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не тази на чл. 281 ГПК, в достатъчна степен конкретизира необходимото съдържание на приложението, което следва да се приложи към жалбата. Правилни са съображенията на касационния състав, че тези указания са били връчени на жалбоподателката на 5 юли 2016 г. и същите, видно от книжата по делото, не са били изпълнени. При това положение, частната касационна жалба като процесуално нередовна е подлежала на връщане, с оглед на което съставът на IV г.о. на ВКС е постановил определението си в съответствие с процесуалния закон.
Накрая, не може да се сподели и твърдението на частната жалбоподателка, че не е имало необходимост от представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като актовете на първата и втората инстанция са недопустими, а за недопустимостта касационният съд следи служебно. Представянето на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване не се свързва от процесуалния закон само с твърдението за неправилност на обжалвания съдебен акт, изразила се в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а с всякакъв вид пороци на съдебния акт, включително нищожност или недопустимост. Затова изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е общо относимо към всяка касационна или частна касационна жалба. Освен това сочените от частната жалбоподателка оплаквания са такива за неправилност на актовете на първата инстанция и на въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 516 от 3 ноември 2016 г. по ч.гр.д. № 4418/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: