2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр.София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4391/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение на Софийски апелативен съд № 3346 от 16.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4092/ 2017 г. С него е оставена без уважение молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ.
Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно въпросът за необходимостта от предоставяне на правна помощ е разрешен в закрито заседание. Според него съдът е следвало да насрочи открито такова и едва след това да се произнесе. Като не е сторил това, е постановил порочен акт, който жалбоподателят моли да бъде отменен. Прави искане и за разглеждане на частната му жалба в открито заседание.
Съгласно чл.278 ал.1 изр.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Според изр.2 на същата алинея съдът може да разгледа жалбата и в открито заседание, но само ако намери това за необходимо. Такава необходимост в случая не е налице, тъй като насрещна страна не е конституирана и не може да бъде изслушана, не се налага изслушване на свидетели, нито на вещи лица, а доводите си жалбоподателят е имал възможност да изложи в частната си жалба и също не се налага изслушването му.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Е. М. е предявил иск срещу Р. Г. И. за обезщетяване на вреди от действия, извършени от нея в качеството й на съдия в Апелативен специализиран наказателен съд. С разпореждане от 30.06.2017 г. производството по образуваното по тази искова молба гр.д.№ 15462/ 2016 г. на Софийски градски съд е прекратено поради недопустимост на иска – защото ответницата се ползва с функционален имунитет за действията в качеството й на съдия. По частна жалба на Е. М. срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 4092/ 2017 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се съдържа искане за предоставяне на правна помощ, което съдът е отказал да уважи с обжалваното в настоящето производство определение. Въззивната инстанция посочила, че не следва да се предоставя правна помощ, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето (чл.24 т.1 ЗПП), както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (чл.24 т.2 ЗПП). В случая претенцията е недопустима, а след като частна жалба е подадена, за жалбоподателя е безполезно да ползва правна помощ, тъй като тя се разглежда в закрито съдебно заседание.
Определението е правилно. Правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът обаче не задължава съда да предостави такава помощ безусловно, а му дава възможност да прецени доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. В случая претенцията е предявена срещу лице, което се ползва с функционален имунитет за причинени с действията му вреди, а съдебната практика, че такъв иск е недопустим, е трайно установена. Вредите, причинени от действия на лица с имунитет, се обезщетяват от държавата, а не от тези лица. Настоящето производство е образувано по иск, насочен не срещу държавата, а срещу ползващо се с имунитет лице и е недопустим. Съгласно чл.24 т.2 ЗПП правна помощ в производството по такъв иск не се предоставя. Същият извод е направен в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде отменено.
Няма основание за отмяната му и поради обстоятелството, че по искането за предоставяне на правна помощ въззивният съд се е произнесъл в закрито заседание. Съгласно чл.95 ал.4 ГПК това искане се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът не прецени за необходимо да изслуша страната. Такава необходимост не е била налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за разглеждане на частната му жалба в открито съдебно заседание.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 3346 от 16.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4092/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: