1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр.София, 30.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4620/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Е. К. и О. А. К. срещу определение на Кюстендилски окръжен съд от 14.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 79/ 2017 г. С него е потвърдено определение на Кюстендилски районен съд от 02.12.2016 г. по гр.д.№ 1606/ 2016 г. за прекратяване на производството по подадената от касаторите искова молба против О. с. „З.” – К. и [фирма], [населено място], за установяване на нищожността на решение № 57-32 от 15.01.2009 г. на Поземлена комисия К. и за установяване на нищожността на нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 543/ 15.11.2013 г. на нотариус рег.№ ***.
Жалбоподателите поддържат, че изводът за недопустимост на предявените искове е незаконосъобразен. Според К. Е. К. и О. А. К. О. с. „З.” – К. притежава процесуална правоспособност да отговаря по искове за прогласяване на нищожност на издадените от нея актове. За тях е налице интерес от установителния иск, тъй като издаденото решение № 57-32 от 15.01.2009 г. засяга правата им като собственици на водоем и прилежащия му терен, които са придобили чрез покупко-продажба по реда на ЗСПЗЗ. Налице е и интерес от установяване на нищожността на сделката, с която ответникът [фирма] е придобил части от прилежащия на терена водоем. Между същите страни има влязло в сила решение, но то не отрича правото им на собственост върху водоема. В обжалваното определение било прието обратното, поради което касаторите молят за отмяната му. Като основание за допускането му до касационно обжалване повдигат процесуалноправните въпроси (уточнени от касационната инстанция) процесуално правоспособни ли са Общинските служби „Земеделие” по предявени срещу тях искове за установяване на нищожност на актовете им и процесуална пречка ли е за предявяване на установителен иск за нищожност на нотариален акт наличието на влязло в сила решение между същите страни, с което е отхвърлен иск за собственост. Считат, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба и моли да не бъде уважавана. Според нея с влязло в сила решение между същите страни е установено, че ищците не са собственици на процесния имот, като придобивното основание, което са твърдяли, е прогласено за нищожно. Поради това за тях не съществува интерес да предявят иск за оспорване на придобивното основание на дружеството.
Ответната страна О. с. „З.” – К. не взема становище.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по искова молба на К. Е. К. и О. А. К. срещу О. с. „З.” – К. и [фирма], [населено място]. Фактическите твърдения на ищците са, че са придобили чрез покупко-продажба през 1994 г. водоем в землището на [населено място], [община], заедно с прилежащия му терен (парцел ІХ по парцеларния план на Стопански двор на [населено място]). На 15.01.2009 г. Поземлена комисия – К., чиито правоприемник е ответникът О. с. „З.” – К., издал решение № 37-52 от 15.01.2009 г., с което възстановил на наследници на Е. С. собствеността върху недвижим имот – нива с площ 1.029 дка, която попада върху прилежащата към водоема им площ. Ищците твърдят, че това решение е нищожно поради издаването му в нарушение на закона. Съответно нищожен е и нотариалния акт, с който наследниците на Е. С. продават възстановения имот на ответника [фирма], [населено място].
Първоинстанционният съд прекратил производството по така предявения иск с определение от 02.12.2016 г. По частна жалба на ищците срещу това определение е постановен обжалваният в настоящето производство акт на Кюстендилски окръжен съд, с който прекратяването е потвърдено. Съображенията на въззивната инстанция са, че искът срещу О. с. „З.” – К. е недопустим поради липса на процесуална правоспособност на ответника по смисъла на чл.27 ал.2 ГПК, тъй като тези служби не са юридически лица. Освен това валидността на решението на Поземлената комисия може да бъде контролирана инцидентно, при предявен иск за оспорване на последиците от него, поради което няма интерес от установяване на нищожността в отделно производство. По отношение на ответника [фирма], [населено място], искът е счетен за недопустим, тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№ 829/ 2014 г. на Кюстендилски районен съд са отхвърлени предявените от К. Е. К. и О. А. К. срещу [фирма], [населено място] искове по чл.108 ЗС за същия имот. Ищците нямат интерес да оспорват нотариалния акт, легитимиращ този ответник като собственик на имота, щом техните права върху същия имот са отречени с влязло в сила решение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от частните касатори процесуалноправни въпроси са обуславящи, но за вторият от тях касаторите не са представили доказателства, че се разрешава противоречиво от съдилищата. По първия въпрос обаче такива доказателства са налице, защото в представеното решение № 5/ 29.01.2004 г. по гр.д.№ 421/ 2003 г., ТК, ВКС, на същия въпрос е даден отговор, противоположен на разрешението в обжалвания акт. Поради това по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК (редакция до измененията ДВ бр.86/ 2017 г.).
Настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в решение № 5/ 29.01.2004 г. по гр.д.№ 421/ 2003 г., ТК, ВКС. Общинските служби „Земеделие”, които са правоприемник на Поземлените комисии, притежават процесуална правоспособност да отговарят по жалби и искове, с които се оспорват техни актове. Тези спорове са административни, когато оспореният акт е издаден от службите в качеството им на орган на власт. Решенията за възстановяване на правото на собственост, издавани от службите по ЗСПЗЗ, са такива актове. Споровете за установяване на тяхната нищожност или незаконосъобразност са административни (чл.1 т.1 АПК, чл.146 АПК), но те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на АПК, на основание пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 2011 г.). Надлежен ответник по такъв иск е органът, издал акта (чл.153 ал.1 АПК), а когато законът изрично посочва коя е надлежната страна по делото, съдът не може да обосновава липса на процесуална правоспособност поради това, че тя няма качеството на юридическо лице. Процесуална правоспособност законодателят признава и на лица, които нямат материална правосубектност.
Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна, защото изложените от въззивната инстанция мотиви за липса на интерес от исковете, са правилни. С влязло в сила решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 381/ 2015 г. са отхвърлени предявените от К. Е. К. и О. А. К. срещу [фирма], [населено място] искове по чл.108 ЗС – за признаване за установено правото на собственост на ищците върху недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№ ****** по КВС на землището на [населено място], който имот е заснет като част от имот пл.№ ****** в землището на същото село, местността „Д.“, с площ целия имот от 2,085 дка съгласно скица – проект № Ф./28.02.2014 г. на ОбС „З.“ – К., както и да бъде осъдено посоченото дружество да им предаде владението на този имот. Без значение е обстоятелството имат ли ищците собственост върху водоема в този имот. Че те не са собственици на земята на деривативно основание, е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията им с втория ответник. Съответно за тях не съществува правен интерес да установят, че той не е собственик на същата земя въз основа на правоприемство от страна на лицата, които решението на ОбС „З.“ – К. легитимира (т.1 от Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г., ОСГТК, ВКС). Друг интерес от обявяване на нищожността на това решение ищците не са обосновали, поради което предявените от тях искове се явяват недопустими.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Кюстендилски окръжен съд от 14.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 79/ 2017 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Кюстендилски окръжен съд от 14.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 79/ 2017 г.
ОСЪЖДА К. Е. К., Е. [ЕГН], [населено място], и О. А. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: