1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр.София, 14.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4919/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. вх.№ 20324/ 30.11.2017 г. срещу определение на Софийски апелативен съд от 13.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 2986/ 2017 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по частна жалба вх.№ 17204/ 18.10.2017 г. до размер 5 лв.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на материалния закон, без да излага конкретни съображения в какво се състои незаконосъобразността, необосноваността и противоречието с материалния закон. Моли определението да бъде отменено и да бъде освободен от задължението за внасяне на такса.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на К. И. Б. против С. о., предявени са осъдителни искове за сумите 1 502,35 лв и 76,20 лв – обезщетение за имуществени вреди и за сумата 5 000 000 долара на САЩ – обезщетение за неимуществени вреди. По исковата молба е образувано гр.д.№ 4270/ 2015 г. по описа на Софийски градски съд, който с определение от 10.03.2017 г. е прекратил производството по него поради недопустимост на предявените искове. По частна жалба на К. Б. е образувано ч.гр.д.№ 2986/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, който с определение от 11.07.2017 г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. К. Б. е подал частна касационна жалба вх.№ 17204/ 18.10.2017 г. срещу въззивното определение, която съдът приел за нередовна, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса. Той дал указания за отстраняване на тези нередовности, след което К. Б. е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса. С обжалваното в настоящето производство определение съдът, с оглед декларираното имотно състояние на жалбоподателя, го освободил от задължението частично – до размер 10 лв, а за разликата до дължимите 15 лв отхвърлил искането.
Определението е законосъобразно.
Молителят е декларирал доходи от пенсия в размер 207 лв месечно, а в исковата молба, по която производството е образувано, е заявил, че е едноличен собственик на недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в [населено място] на [улица], където живее сам. Това материално положение му позволява да понесе задължение от плащане на държавна такса в размер 5 лв. Същият извод е направен в обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 13.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 2986/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: