Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4611_17_opr_chj_274(2)&303___gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 28.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.12.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4611 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изреч. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. М. срещу определение № 156 от 25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 3318 /2017 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. К. М. за отмяна на определение № 419 от 08.11.2016 г. по ч. гр.д. № 3835 /2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. и производството по делото е прекратено.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното:
Определението, чиято отмяна се иска, е постановено на основание чл.274,ал.3,т.1 ГПК, с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по предявения от молителката и от Д. Н. П. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. В молбата за отмяна са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му на основание чл.303,ал.1 ГПК.
Отмяната на основание чл.303,ал.1 ГПК е за преодоляване на последиците на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове, които формират такава (сила на пресъдено нещо) по правния спор относно претендираното материално право, което изключва приложението и по отношение на определения за прекратяване на производството по определен иск поради недопустимостта му. С тях не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на правния спор (тъй като се разрешава процесуалноправен въпрос), нито по правните им последици се приравняват на влезли в сила решения. В този смисъл е постановеното по т.6 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на което се обосновава извод за недопустимост на молбата за отмяна.
Извън горното, определението на ВКС, постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и съображенията в молбата за отмяна за неговата неправилност поради противоречие с посочените тълкувателни решения не могат да бъдат обсъждани в това производство. Отделно от това и молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303,ал.1 ГПК, което е самостоятелно основание за недопустимостта и, съгласно приетото с т.10 от същото ТР № 7 по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна поради следното:
В настоящото производство ВКС извършва преценка на законосъобразността на обжалваното пред него определение на друг тричленен състав на ВКС.
В случая тя се свежда до въпроса подлежат ли на отмяна по реда и на основанията по чл.303,ал.1 ГПК определенията по чл.274,ал.3 ГПК.
Този въпрос е разрешен от състава на ВКС в съответствие с посочените от него разрешения в цитираното от него тълкувателно решение по т.д. 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими в случая.
Към тези съображения няма какво да се добави, поради което и на основание чл.278,ал.4 вр. чл. 272 ГПК настоящият състав на ВКС препраща към тях.
Доводите на частния жалбоподател не се отнасят до незаконосъобразността на обжалваното в настоящото производство определение на ВКС, преценката за която, както е посочено по-горе, се изчерпва с процесуалноправния въпрос за допустимостта на отмяната по реда и на основанията по чл.303,ал.1 ГПК на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, а до неправилност на въззивното определение, което не е допуснато до касационно обжалване и до неправилност на потвърденото с него първоинстанционно определение, като се обосновава допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Неотносимите към преценката на законосъобразността на обжалваното определение на ВКС доводи на частния жалбоподател не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от производството, няма право на такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156 от 25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 3318 /2017 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.