О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.100
гр. София,06.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№202 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. А., Е. С. М., С. С. А. и Й. С. М. срещу протоколно определение от 14.12.2017 г. по гр.д.№2379/2017 г. на САС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на в.н.о.х.д.№388/2017 г. на АС Велико Търново.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, с оглед липсата на идентичност между твърдяното противоправно деяние като причина за вредите, чието обезщетение се претендира с предявения иск и деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Ответникът по частната жалба – ЗД [фирма] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че по делото се установява идентичност на описаното в исковата молба деяние като фактически състав и деянието, предмет на наказателното дело, висящо пред АС Велико Търново, поради което на основание чл.300 от ГПК, гражданският съд ще е обвързан от постановената присъда, независимо от нейното съдържание.
Определението е правилно.
По отношение на предпоставките, при наличието, на които следва да бъде постановено спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, е формирана споделяна от настоящия състав, многобройна константна практика на ВКС, според която с оглед уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите, обуславящи неговата отговорност, предпоставките за спиране на гражданското дело при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент ще са налице, при идентичност на деянието /и неговата противоправност/, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.
В случая изводът на въззивния съд за обусловеност на производството по прекия иск срещу застрахователя, от изхода на образуваното срещу причинителя на процесното ПТП – Л. Й. К. наказателно производство, е правилен. Обусловеността между двете производства произтича от идентичността на деянията, за които е повдигнато обвинението срещу делинквента и е образувано н.о.х.д.№514/2016 г. на ОС Плевен /неизпълнение на задълженията по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП – да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява и да съобрази скоростта на движение с атмосферните условия и със състоянието на пътя, поради което е загубил контрол върху МПС, което е поднесло, преминало е през лентата на насрещното движение, напуснало е пътното платно и е ударило намиращия се край пътя пострадал, вследствие на което делинквентът е причинил смъртта му/ и противоправното деяние, за което в исковата молба, по която е образувано гражданското дело, се твърди, че са настъпили вредите, ангажиращи отговорността на застрахователя /управление на МПС от делинквента с несъобразена скорост, поради което МПС напуска пътното платно, удря пострадалия и причинява смъртта му/.
С оглед изложеното и предвид императивната норма на чл.300 от ГПК, изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, като последното подлежи на спиране, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.12.2017 г. по гр.д.№2379/2017 г. на САС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на в.н.о.х.д.№388/2017 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.