5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.София, 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 69/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Обжалва се от м. на п. решение на състав на Д. к. към К. на ч. с. и. (ДК К.) от 01.08.2017 г. по дисциплинарно дело № 6/ 2017 г., с което са отхвърлени исканията за налагане на дисциплинарни наказания на В. Л. П. – частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег.№ *** за извършени нарушения по изп.д.№ 20148790400001 на разпоредбите на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 ГПК (за това, че неоснователно е приел за редовно връчването на уведомление на ипотекарния длъжник [фирма], извършено с разписка от 31.10.2015 г., съставена от служител на ЧСИ М. Б.) и на разпоредбата на чл.486 ал.1 ГПК (за това, че е назначил С. Н., който е представител на длъжника по изпълнението [фирма], за пазач на имота на ипотекарния длъжник [фирма]).
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано, защото дисциплинарният състав, за да отхвърли искането за налагане на наказание за първото нарушение, се позовал на прилагане по аналогия на решения на други състави на ДК К. (дисц.д.№ 35/ 2015 г и дисц.д.№ 15/ 2016 г.), с които при същите фактически обстоятелства на ЧСИ В. П. не е наложено наказание. Според министъра на правосъдието място за прилагане на аналогия няма, тъй като се касае за различни деяния. В случая се касае за нарушение, извършено на 31.10.2015 г., което е различно от претендираните нарушения по другите дисциплинарни дела. То се състои в това, че уведомлението до [фирма] е връчено по реда на чл.47 ал.1 ГПК – чрез залепване на уведомление, но връчителят не е удостоверил в отделни документи, че е посетил адреса поне три пъти в рамките на повече от месец по различно време, без да открие адресата. Така връчването е останало нередовно, а като е приел обратното ЧСИ В. П. е извършил нарушение на правилата на ГПК. Според жалбоподателя налице е и нарушение на разпоредбата на чл.486 ал.1 ГПК, щом като за пазач на описания недвижим имот ЧСИ В. П. е назначил не неговия собственик (ипотекарния длъжник), а представителят на длъжника по изпълнението, който не е собственик на имота. Счита, че за пазач на имота може да бъде определено различно от собственика лице само когато той не стопанисва добре имота и не осигурява достъп до него, които предпоставки не са били налице. Поради това м. на п. прави искане решението на състава на ДК К. да бъде отменено и на ЧСИ В. П. да бъде наложено наказание глоба под средния размер.
Ответната страна оспорва допустимостта на жалбата по съображения, че е подадена от лице без изрично пълномощно от министъра на правосъдието. Евентуално я оспорва и по същество и моли да не бъде уважавана. Поддържа, че няма нарушение на разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК, тъй като не е съществувало задължение за уведомяване на длъжниците чрез залепване на обявление. Още преди делото да бъде възложено на ЧСИ, докато производството е било водено от държавен съдебен изпълнител, по отношение на длъжниците е било залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, а всички следващи уведомления до тях не подлежат на връчване, а на прилагане по изпълнителното дело, с което се считат връчени. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла давност за същото нарушение, тъй като още през 2015 г. инспектори от министерството са извършили проверка по изпълнителното дело и са узнали за начина на връчване, удостоверен в разписката от 31.10.2015 г. Не е налице и нарушение на чл.486 ал.1 ГПК, защото още на 09.08.2010 г. за пазач на ипотекираните имоти е назначена именно Р. Н., в качеството й на [фирма], видно от съставения от държавен съдебен изпълнител протокол за опис на тези имоти. Протоколът е подписан от длъжниците без възражения. Извършеният оглед на ипотекираните имоти на 19.11.2015 г. е имал за цел единствено да установи актуалното им състояние с оглед оценяването им, а не да подмени пазача. В съставения протокол действително е посочено, че за пазач е назначен С. Н., но е удостоверено, че той е отказал и следователно не е придобил това качество. Поради това моли решението по дисц.д. № 6/ 2017 г. да бъде потвърдено.
Представителят на К. взема становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като решението на състава на ДК К. е постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона.
Съдът намира жалбата за допустима. Възражението на ЧСИ за недопустимостта й поради подаването й от юрисконсулт с общо, а не с изрично пълномощно, е неоснователно. Съгласно установена практика (решение по гр.д.№ 826/ 2017 г., ІV г.о., ВКС) няма изискване процесуалното представителство на министъра на правосъдието по чл.73 ал.2 ЗЧСИ да се извършва въз основа и на нарочно упълномощаване за участие по „дисциплинарни“ спорове с К.. Изключителна е компетентността на министъра да иска образуване на дисциплинарно производство, но обжалването пред съд на актовете, с които това производство приключва, се извършва по правилата на ГПК, включително тези за процесуалното представителство.
По същество жалбата е неоснователна.
По фактите няма спор, а и видно от приложените по дисциплинарното дело документи, [фирма], представлявано от С. Й. Н., е осъдено да заплати на [фирма] 279 960 лв главница със законни и мораторни лихви, издаден е изпълнителен лист на 09.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 48832/ 2009 г. на Софийски районен съд. За вземанията е образувано изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител при РС – Луковит, който е насочил изпълнението върху ипотекирани за обезпечаване на същия дълг недвижими имоти, собственост на [фирма]. Длъжникът по изпълнението и ипотекарният длъжник са призовани чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК, тъй като на адресите им не е намерено лице, което да получи призовките. С протокол от 09.08.2010 г. съдебният изпълнител описал имотите и ги оставил за управление на собственика им, като този протокол е подписан от страните по изпълнителното дело без възражения. Впоследствие, по искане на взискателя, изпълнителното дело е прехвърлено към ЧСИ рег. № ***, който провел публична продан на ипотекираните имоти и ги възложил на купувач. Тези му действия обаче били отменени от съда по жалба на длъжниците. Последвало насрочване на нова продан, като ЧСИ изпратил уведомление за оглед на имотите до длъжниците. Уведомлението до ипотекарния длъжник било изпратено чрез ЧСИ М. Б., чиито служител оформил разписка на 31.10.2015 г., според която Р. Н. е търсена четирикратно в различни дни и по различно време (на 30.09.2015 г. в 13,40 ч., на 14.10.2015 г. в 17,00 ч., на 25.10.2015 г. в 12,40 ч. и на 31.10.2015 г. в 14,40 ч.), но не е открита на адреса, поради което е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Съдебният изпълнител приел връчването за редовно и пристъпил към огледа на 19.11.2015 г., който е извършен от помощника му Х. Х.. В съставения протокол за огледа е удостоверено, че поради неосигуряване на достъп до имотите помещенията са отворени с помощта на ключар и че за пазач се назначава С. Н.. Последният е отказал да подпише протокола.
При тези факти нарушение на разпоредбата на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ал.1 ГПК не е допуснато, тъй като не съществува законово изискване в каква форма да бъде удостоверено, че връчителят е търсил адресата на съобщението, но не го е открил. Практиката е създала изисквания длъжностното лице да е търсило адресата поне три пъти по различно време в период от около един месец и същият да не е намерен на адреса, което връчителят да удостовери с подписа си. Не съществува изискване обаче за всяко от посещенията да е съставена отделна разписка. Достатъчно е писмено удостоверяване от страна на връчителя кога е извършил посещенията и че не е намерил адресата. Това може да стане валидно и с един документ. Освен това основателно ответната страна възразява, че не е била длъжна да залепва ново уведомление. Съгласно чл.50 ал.4 изр.2 ГПК, когато търговец е призован веднъж по реда на чл.47 ал.1 ГПК, второ уведомление не се залепва. Съобщенията до него се прилагат по делото и се считат за редовно връчени. Това, че въпреки съществуващата възможност да не призове ипотекарния длъжник, ЧСИ В. П. е опитал да стори това, увеличава, а не намалява гаранциите за упражняването на правото на длъжника на защита и не съставлява годно да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ деяние. С оглед констатацията за липса на нарушение, не следва да се обсъждат доводите на ЧСИ за изтекла давност.
Не е извършено нарушение и на разпоредбата на чл.486 ал.1 ГПК. Ипотекираните имоти са оставени във владение на ипотекарния длъжник с описването им от държавен съдебен изпълнител на 09.08.2010 г. Посоченото в протокола от 19.11.2015 г., съставен от помощник на ЧСИ В. П., че назначава за пазач С. Н., няма правно значение, защото не удостоверява предаването на владението на това лице. Пазач се назначава при публична продан на движими вещи (чл.470 – чл.472 ГПК) и не може да стане без съгласието на лицето, което съдебният изпълнител определя за такъв. При изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето лице, ако длъжникът не ги стопанисва добре или препятства огледите, но и това не може да стане без съгласието на третото лице. Поради това с протокола от 19.11.2015 г. не е променено лицето, което осъществява владение върху имотите – това е Р. Н., в качеството й на [фирма], което съответства на изискването по чл.486 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на състав на Д. к. към К. на ч. с. и. от 01.08.2017 г. по дисциплинарно дело № 6/ 2017 г.
ОСЪЖДА М. на п., [населено място], [улица], да заплати на К. на ч. с. и., [населено място], [улица], 100 лв (сто лева) възнаграждение за юрисконсултска защита, а на В. Л. П., [населено място], [улица], – 500 лв (петстотин лева) адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: