2
определение по ч.гр.д.№ 449 от 2018 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 27.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, гражданска колегия, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д. № 449 от 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК
Образувано е частна жалба на М. Г. И. и И. П. И. срещу определение № 222 от 18.09.2017 г. по гр.д.№ 2880 от 2015г. на Върховния касационен съд, ГК, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх.№ 00175 от 15.01.2015 г. от М. Г. И., допълнена с молба вх.№ 01571 от 05.05.2015 г. и молба за отмяна вх.№ 00176 от 15.01.2015 г. от И. П. И., допълнена с молба вх.№ 01569 от 05.05.2015 г. 2017г., на влязло в сила решение от 16.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 1598 от 2014 г. на Софийския градски съд, IV-в въззивен състав, с което са оставени без уважение жалба вх.№ 02119 от 02.06.2014 г. на И. И. и жалба вх.№ 02553 от 30.06.2014 г. на М. И. по чл.435 и сл. ГПК, а също и направеното от тях искане за спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК по изпълнително дело № 20128470400756 от 2012 г.
В частната жалба се излагат съображения за нищожност, незаконосъобразност и неправилност на постановения акт и се моли същият да бъде отменен. Твърди се противоречие с чл.12 ГПК. Изтъква се, че Тълкувателно решение № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовавал съставът, постановил обжалваното определение, в частта по т.3, е вероятно нищожно, поради неспазване на процесуалните правила при постановяването му. Изтъква се, че позоваването на тълкувателното решение прегражда пътя на защита на длъжниците в изпълнителния процес и е в противоречие с европейските принципи за справедлив съдебен процес.
В писмено становище ответникът по частната жалба С. И. А. оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Ответницата Надежда И. Х.- Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и срещу акт на Върховния касационен съд, който съгласно чл. 274 ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд се е позовал на т.3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. В него е дадено задължително тълкуване на спорния в практиката въпрос за силата на пресъдено нещо на решенията на окръжните съдилища, постановени в производството по обжалване на актовете и действията на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. ГПК. В това решение ОСГТК на Върховния касационен съд приема, че макар производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител да е двустранно, спорно и правораздавателно по характера си, предмет на делото по такава жалба е валидността на извършеното от съдебния изпълнител действие, а не самото изпълняемо право. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. В това производство правомощията на окръжния съд са контролно- отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Решението на съда в това производство не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. По тези съображения е прието, че доколкото отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и целта е преодоляването й и възстановяване висящността на исковото производство, решенията на окръжния съд по чл. 437 ГПК не подлежат на отмяна.
С тълкувателното решение е изяснен смисълът и съдържанието на разпоредбата на чл. 303 ГПК относно подлежащите на отмяна влезли в сила решения. Като акт на нормативно тълкуване, на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ то е задължително за органите на съдебната власт, които трябва да прилагат тълкуваната разпоредба в смисъла и със съдържанието, разяснени в него. Така е постъпил в случая Върховния касационен съд, постановявайки обжалваното определение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за нищожност на тълкувателното решение. Като актове на абстрактно тълкуване, тълкувателните решения на ВКС се различават от решенията на Върховния касационен съд, постановявани по конкретен правен спор по това, че решават по общ, абстрактен начин правен проблем и са израз на общо регулиране на правната норма. Не е предвиден механизъм за контрол на тези решения. Поради това съдът не е компетентен да извършва инцидентен контрол за валидността и законосъобразността им по повод на възражение на страната по делото.
Възражението на жалбоподателите за нищожност на решението на въззивния съд от 16.10.2014 г. по ч.гр.д. № 11598 от 2014 г. и задължението на Върховният касационен съд да я прогласи, също е неоснователно: Производството по отмяна е извънреден способ за контрол на влезли в сила неправилни решения на изчерпателно посочените основания по чл.303 ал.1, т.1-7 ГПК и чл.304 ГПК, сред които нищожността на решението не е. Нищожността, като порок на постановено решение, може да бъде преодоляна чрез обжалване на решението в производството по инстанционен контрол или по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК.
Чрез извънредният способ не могат да се преодолеят и твърдените от жалбоподателите като пороци нарушения на процесуалните правила поради недопускане на експертиза и непровеждане на открито съдебно заседание. Това са основания за обжалване на решението като неправилно, което е извън предмета на производството по отмяна. Недопустимостта на касационно обжалване на решенията на окръжните съдилища по чл. 435 и сл. от ГПК е въпрос на законодателна преценка и не бива да се преодолява чрез производството по отмяна. Доколкото касационното производство по действащия процесуален закон е незадължителна фаза на редовното инстанционно производство, не е нарушено правото на гражданите на защита пред съд, които разполагат в производството по принудително изпълнение с достатъчно ефикасни средства за преодоляване на материалоправната и процесуалноправната незаконосъобразност на актовете и действията на органите на принудително изпълнение.
Поради изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определение № 222 от 18.09.2017 г. по гр. д.№ 2880 от 2015г. на Върховния касационен съд, ГК, първо гражданско отделение, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради отсъствието на международен елемент в правоотношението по делото и неприложимостта на общностното право, неоснователно е отправеното от жалбоподателя до Върховния касационен съд искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 18.09.2017 г. по гр.д. № 2880 от 2015 г. на Върховния касационен съд, ГК, друг състав на първо гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.