ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
София, 08. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 842 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 593/08.12.2017 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 4775/2017, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 6041/02.11.2017 срещу определение № 4991/04.10.2017 на благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 726/2017 за прекратяване на производството по предявения иск.
Недоволен от определението е жалбоподателят Е. с., Б., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че всички определния по международната компетентност на българските съдилища подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 28 КМЧП, който имал приоритет пред другите актове на вътрешното законодателство съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, както и че определнието е постановено в нарушение на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в определение № 12/22.01.2018, ВКС, III ГО, по ч.гр.д. 4784/2017.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е преграждащо и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от етажната собственост срещу С. М. С. искове за 333,33 вноска за управление и пъддържане на общите части и 100 евро за фонд „Резервен” със законнната лихва от 08.09.2016 г. Цената на всеки от един от исковете е под 5.000 лева и въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, поради което и постановеното определение не подлежи на такова съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.
Като разгледа частната жалба съдът я намира неоснователна.
Правилно съдът е приел, че въззивното определение за прекраяване на производството по предявените искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като на такова обжалване не би подлежало евентуално въззивно решение по тях. Без правно значение е, че обжалваното определение е по международната компетентност на българските съдилища. Цитираната разпоредба на КМЧП, уреждаща възможността за касационно обжалване на определенията по международната компетентност на българските съдилища не изключва нито предпоставките за допустимост на касационното обжалване, нито предпоставките за допускане на касационното обжалване, когато тази разпоредба е приложима.
Приложното поле на КМЧП е особено, то е уредено в чл. 3, ал. 1, съгласно който разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. На това място не е необходимо да се обсъжда пред кои други закони отстъпва уредбата в КМЧП, достатъчно е да се посочи, че КМЧП не е международен акт в сила за Република България и няма приоритет пред другите закони, поради което не изключва разпоредбите на по-късно приетия нов ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 593/08.12.2017 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 4775/2017.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.