– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. София 27.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.12.2017 (тринадесети декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4886 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 11 225/10.10.2017 година, подадена от К. И. Б., срещу определение № 149/25.09.2017 година, постановено по гр. д. № 1845/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІІ г.о. е оставил без разглеждане подадената от К. И. Б. молба с вх. № 1 050 443/12.12.2014 година за отмяна на влязлото в сила решение от 03.02.2003 година на Софийски районен съд, гражданска колегия, І-во отделение, 27-ми състав, постановено по гр. д. № 10 256/2002 година, което е потвърдено с решение от 03.10.2006 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV „А” отделение, постановено по гр. д. № 3809/2003 година, като е прекратил производството по образуваното въз основа на нея гр. д. № 1845/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.
В частната си жалба К. И. Б. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от него молба за отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
К. И. Б. е бил уведомен за обжалваното определение на 16.10.2017 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 11 225/18.10.2017 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от К. И. Б. молба за отмяна съставът на ВКС, ГК, ІІ г. о. е приел, че молбата за отмяна е подадена при действието на ГПК, в сила от 01.02.2008 година, като в нея се сочат доводи за новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за делото, а именно това, че към 27.01.1999 година молителят няма просрочия по активни и погасени кредити. Освен това е прието, че решението, чиято отмяна се иска е постановено и е влязло в сила при действието на ГПК, който е отменен с действащия такъв. При действието на ГПК (отм.) срокът за упражняване на правото на отмяна в случаите по чл. 231, ал. 1, б. „а” от ГПК (отм.) е регламентиран в разпоредбата на чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и е тримесечен от узнаването на обстоятелство, което служи като основание за отмяна, но не по-късно от една година от възникването му, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началния момент на срока е влизането на решението в сила. Прието е, че в конкретния случай обстоятелството, на което се позовава К. И. Б. в молбата си за отмяна е съществувало по време на висящността на спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Същото е влязло в сила на 03.10.2006 година, поради което от тази дата е започнал да тече едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и същият е изтекъл на 03.10.2007 година, т. е. преди 01.03.2008 година, когато влиза в сила действащият ГПК. Като е взел предвид тези обстоятелства съставът на ВКС, ГК, ІІ г. о. е достигнал до извода, че в случая следва да бъдат приложени указанията дадени с т. 8 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, поради което подадената от К. И. Б. молба за отмяна е недопустима.
Настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о., намира, че изводите на предишния състав на ВКС са правилни и законосъобразни. С молбата си К. И. Б. е поискал отмяната на влязлото в сила решение от 03.02.2003 година на Софийски районен съд, гражданска колегия, І-во отделение, 27-ми състав, постановено по гр. д. № 10 256/2002 година. Същото е било потвърдено с решение от 03.10.2006 година на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV „А” отделение, постановено по гр. д. № 3809/2003 година, което с оглед на цената на иска е окончателно и не подлежи на касационен контрол. С оглед на това, съгласно чл. 219, б. „а” от ГПК (отм.) същите са влезли в сила на 03.10.2006 година, когато е постановено въззивното решение на Софийски градски съд. До влизането в сила на действащия ГПК, отмяната на постановените по спора между К. И. Б. и [фирма] [населено място] е могла да се иска по реда на отменения ГПК от 1952 година. Последният обаче е предвиждал краен срок до изтичането, на който правото на отмяна може да бъде упражнено, който съгласно чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) е едногодишен от възникването на основанието за отмяна. Този срок е преклузивен и тече от момента на възникване на основанието за отмяна, независимо дали страната е била в известност за него или не. С изтичането му се погасява правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В случая К. И. Б. иска отмяна на влязлото в сила решение от 03.02.2003 година на Софийски районен съд, гражданска колегия, І-во отделение, 27-ми състав, постановено по гр. д. № 10 256/2002 година, на основание това, че към 27.01.1999 година няма просрочия по активни и погасени кредити. Това обстоятелство е съществувало по време на висящността на спора, по който е постановено решението, поради което съгласно чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) едногодишният срок започва да тече от влизането му в сила на 03.10.2006 година и е изтекъл на 03.10.2007 година, както и е прието от първият състав на ВКС. С оглед на това правото на К. И. Б. да иска отмяна на влязлото в сила решение от 03.02.2003 година на Софийски районен съд, гражданска колегия, І-во отделение, 27-ми състав, постановено по гр. д. № 10 256/2002 година е погасено при действието на отменения ГПК от 1952 година и не може да бъде надлежно упражнено. Същото не може да се счита възстановено с влизането в сила на действащия ГПК, тъй като същият няма обратно действие. Това изрично следва от т. 8 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, съгласно която е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 година (отм.), подадена при действието на ГПК (ДВ бр. 89 от 2007 година, в сила от 01.03.2008 година), ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.).
С оглед на горното правилно е преценено от първия състав на ВКС, че подадената от К. И. Б. молба за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане, поради което постановеното от него определение е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149/25.09.2017 година, постановено по гр. д. № 1845/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.