1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр.София, 28.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1233/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. с., Б., срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 68 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 410/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същия субект частна касационна жалба срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 5794 от 20.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 877/ 2017 г. С последното е потвърдено определение на Разложки районен съд от 17.05.2017 г. по гр.д.№ 253/ 2017 г. за прекратяване на производството по исковете на частния касатор срещу Б. М. поради международна некомпетентност на българския съд.
Жалбоподателят поддържа, че изводът на другия състав на Върховния касационен съд, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване поради цената на предявените искове, е неправилен. Според него цената на исковете е без значение, когато съдът отказва да разгледа спора поради международната си некомпетентност. Счита, че в тази хипотеза разпоредбата на чл.28 КМЧП урежда допустимост на касационния контрол върху преграждащото определение без оглед наличие на каквито и да е допълнителни основания. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и подадената частна касационна жалба да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Гр.д.№ 253/ 2017 г. е образувано пред Разложки районен съд по предявени установителни искове от частния жалбоподател срещу Б. М. за сумите 1 000 евро и 300 евро, представляващи дължими съгласно решение на Общо събрание на етажните собственици вноски от собствениците на самостоятелни обекти в сградата – за управление и поддържане на общите части и фонд резервен. Районният съд приел, че искът трябвало да бъде предявен пред съда по местоживеене на ответника, съгласно чл.4.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тъй като Б. М. има такова в И. и не са налице предвидените в Регламента изключения, обосноваващи компетентност на съд в друга държава – членка, то предявеният иск е недопустим поради международна некомпетентност на българския съд.
По частна жалба на Е. с., Б. срещу това определение е образувано гр.д.№ 877/ 2017 г. на Благоевградски окръжен съд, който с определение от 20.11.2017 г. потвърдил преграждащия акт по същите мотиви. Частната касационна жалба срещу въззивното прекратително определение е оставена без разглеждане от друг състав на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд с обжалваното в настоящето производство определение – на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК, тъй като цената на предявените искове е под 5 000 лв.
Обжалваният акт е законосъобразен. Въззивното определение за прекратяване на производството по предявените искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК, тъй като на такова обжалване не би подлежало евентуално въззивно решение по тях. Без правно значение е, че обжалваното пред другия състав въззивно определение е по международната компетентност на българските съдилища. Разпоредбата на чл.28 изр.2 КМЧП, уреждаща възможността за касационно обжалване на тези определения, не изключва нито предпоставките за допустимост на касационното обжалване, нито предпоставките за допускане на касационното обжалване. КМЧП не е международен акт в сила за Република България и няма приоритет пред другите закони, поради което не изключва прилагането на разпоредбите на по-късно приетия ГПК. В този смисъл е установената от Върховния касационен съд съдебна практика (вж определение по ч.гр.д.№ 842/ 2018 г., ІV г.о., определение по ч.гр.д.№ 409/ 2018 г., ІІІ г.о. и цитираните в него актове). Сочената от касатора практика в обратния смисъл е изолирана и не се споделя от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение, № 68 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 410/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: