Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 05.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1098 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.2 вр.чл.307,ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Я. Т. срещу определение № 213 /07.12.2017 г., по гр.д. № 4328/ 2017 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му (на Т. Я. Т.) за отмяна на влязлото в сила решение № 107 /25.05.2016 г. по възз. гр.д. № 148 /2016 г. на Шуменския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Насрещните страна П. Я. П. и И. Я. Т. не са подали отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че молителят Т. Я. Т. не е изложил фактически твърдения за наличие на предвидените в чл.303,ал.1 ГПК основания за отмяна. Като основани за отмяна жалбоподателят е посочил разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1, т.2 и т.5 ГПК. Относно основанието по чл.303,ал.1,т.1,: в конкретния случай сочените от молителя нови писмени доказателства са представени в инстанционните производства и се намират в кориците на делото. Във всяка една от посочените хипотези на чл.303,ал.1,т.2 ГПК източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение на гражданския съд по чл.124,ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай липсват твърдения такива хипотези да са установени по така предвидените в закона способи.В молбата не са формулирани и никакви твърдения за наличието на последното сочено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, По същество молителят релевира основания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват никой от фактическите състави на основанията за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК. При липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима съгласно приетото с т.10 от ТР № 7 /17.05.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. (на ОСГТК на ВКС).
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното определение на ВКС, към които може да препрати на основание чл.27,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Изводите на съда са в съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение.
Към това може да се добави, че видно от приложените първоинстанционно и въззивно дело, представените с молбата за отмяна доказателства, за които се твърди, че осъществяват основание по чл. 303,ал.1,т.1 ГПК : писмо № 3620 /16.11.2015 г., издадено от съдия при РС Шумен, протокол от 28.11.1999 г., инвентарен опис, опис на делата, неподлежащи на запазване и опис на делата за временно запазване са представени и приети като доказателства в открито съдебно заседание на 20.11.2016 г. на Ш. (л.55) и се намират по делото (л.18 и следващите) и са обсъдени в първоинстанционното и във въззивното решение.
Може да се добави и че, в самата молба за отмяна се съдържа твърдението, че представените с молбата за отмяна доказателства са нови (по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК), защото съдът по същество не ги е обсъдил. Т.е. от самото съдържание на молбата за отмяна следва извод, че с нея не се сочат нови обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства, което означава. че в нея не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Към това производство, което се изчерпва с проверка на законосъобразността на обжалваното определение, са неотносими съдържащите се в частната жалба доводи за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, поради което те не могат да бъдат обсъждани, както и не могат да бъдат обсъждани противоречия в разрешенията на въззивния съд с разрешения с посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, което е извършено в проведеното производство по чл.288 ГПК, завършило с влязло в сила определение № 384 /03.04.2017 г. по гр.д. № 4145 /2016 г. на ВКС, четвърто г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение (при което то е влязло в сила).
По изложените съображения доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 213 /07.12.2017 г., по гр.д. № 4328/ 2017 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІ г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2
.