Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 05.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1215 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ж. К. и Д. Д. К. срещу определение № 11 /18.01.2018 г., по гр.д. № 7055/ 2014 г. на Върховния касационен съд, г.к., І г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от К. Ж. К. и Д. Д. К. касационна жалба срещу въззивното решение № 1229 от 13.08.2014 г. по гр.д. № 1177 /2014 г. на Варненския окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. касационната жалба е срещу въззивното решение по негаторен иск, който е иск за собственост, по смисъла на разпоредбата на чл.280,ал.2 (стара) ГПК и за него не би следвало да важат критериите за оценимо в пари имуществено право, както е приел решаващият състав, постановил обжалваното определение.
Насрещните страни Д. С. С. и Ц. С. В. в писмен отговор оспорват основателността на частната жалба с доводи, че обжалваното определение е в съответствие с приетото в ТР № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС, че искът по чл.109 ЗС е оценяем и че съставът на ВКС правилно е приложил разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата и редакция, приета с ДВ, бр. 100 от 2010 г..
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че искът е с правно основание чл.109 ЗС, ищците се позовават на несъществуване на право на пристрояване, респ. надстрояване при осъществения от ответниците стоеж, като съответно ограничение на правото на ищците върху гаража, което обуславя определяне цената на предявения иск според естеството на това въздействие, съгласно разрешенията в т.1 от ТР № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС въз основа на цената на ограниченото вещно право на пристрояване и надстрояване. Същото, видно от представената заповед на кмета на общината и сключения между общината и ответниците договор възлиза на 1 757 лв., определяща цената на предявения иск по чл.109 ЗС. Касационната жалба е подадена на 30.09.2014 г. при действие на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакция с изм. с ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г., според която решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела не подлежат на касационно обжалване. С оглед съображенията за предмета на делото по предявения негаторен иск – оценяемо в пари имуществено право и цената му в размер под предвидения минимален такъв за достъп до касационно обжалване към момента на подаване на касационната жалба, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което производството е недопустимо.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по следните съображения :
Видно от приложените към частната жалба първоинстанционно и въззивно дела констатациите в обжалваното определение на ВКС са верни. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградените от ответниците две железобетонни колони в гаража на ищците и извършените от същите в същия имот строителни работи над посочения обект – гараж. Отразената в заповед на кмета (л.34 и сл.) и договор за ограничено вещно право на пристрояване и надстрояване (л.36 и и сл.) цена на вещното право е 1 757 лева и касационната жалба е подадена на 30.09.2014 г.
При което, както и самите жалбоподатели твърдят, по отношение на нея се прилага тогава действащата редакция на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК (с изм. с ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.), според която решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела не подлежат на касационно обжалване.
Въпросът за цената на негаторния иск (с правно основание чл.109 ЗС) за несъществуване на ограничено вещно право е решен с т.1 от ТР № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че искът е оценяем и се определя от паричната оценка на отричаното ограничено вещно право по реда на чл.69,ал.1,т.2 ГПК. Приетото е задължително за съдилищата (чл.130,ал.2 ЗСВ) и съставът на ВКС го е приложил точно. Поради което крайният му извод за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен, а доводите на частните жалбоподатели са неоснователни.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство, нямат право на такива. Насрещните страна не претендират разноски, не са доказали, че са направили такива, поради което също нямат право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 /18.01.2018 г., по гр.д. № 7055/ 2014 г. на Върховния касационен съд, г.к., І г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2
.