Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 30.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5553 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по касационната жалба на адвокат Л.П. като процесуален представител на П. Г. П. от София срещу решението на СГС от 03.VІІІ.2016г. по в.гр.д. № 8070/2015г.
Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определение № 1002/27.Х.2017г. по въпроса за допустимостта на общия исков процес по иска за установяване недължимост на вземане, произтичащо от неправомерно получена пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Сочи се, че спорът дължи ли касаторът исковата сума на НОИ – за неправомерно отпусната пенсия и преведена по банкова сметка на първия, но неполучена от него, защото още с откриването на сметката банковата карта е предоставена на друго лице, следва да се разреши по общия исков ред, а не по реда на АПК, защото не съществува друг ред за защита, а и гражданският съд може да осъществи контрол по чл.17 ал.2 ГПК върху административните актове, тъй като се противопоставят на страна – в случая ищеца, която не е била участник в административното производство по издаването му. Не било обсъдено, че административното производство по отпускане на пенсия не е започнало по искане на П., безспорно доказано по НОХД № 3580/2012г. на СГС, и че П. научил за отпуснатата пенсия с получаването на разпореждането на НОИ от 23.ІV.2010г., жалбата срещу което му била върната поради просрочие. Необжалването на разпореждането за това не го лишавало от правото му да търси правата си по общия исков ред. Допуснато било и процесуално нарушение, като делото не е изпратено за разглеждане от административния съд, след като е прието, че спорът не е подведомствен на гражданския съд.
Ответникът по жалбата НОИ София е изложил в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК съображения за неоснователност на оплакванията на касатора.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С решението си от 03.VІІІ.2016г. СГС е обезсилил решението на СРС от 20.І.2015г. по гр.д. № 14559/2012г., с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на НОИ, че П. Г.П. не дължи на НОИ 9114.90лв., представляващи неправомерно получена пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 16.ХІІ.2008г. – 31.ІІІ.2010г., лихва в размер на 1135.08лв. за периода 16.ХІІ.2008г. – 31.ІІІ.2010г. и лихва в размер 3307.57лв. към 31.І.2012г., и производството по делото е прекратено.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с разпореждане от 23.ІV.2010г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при С. „С. е постановено процесните суми да се съберат от ищеца на основание чл.98 ал.2 във вр. с чл.114 ал.1 КСО, тъй като при подаване на заявлението за отпускане на пенсия той представил документи за осигурителен стаж и осигурителен доход с невярно съдържание. С определение от 07.Х.2010г. на главния директор на С. „С.” е оставена без разглеждане жалбата на П. срещу посоченото разпореждане като просрочена. Правният си интерес от предявения отрицателен установителен иск ищецът обосновава с това, че не е получавал сумите по отпуснатата пенсия, тъй като не е подавал заявление за такава, и поради това не дължи връщането им, както и с липсата на друг процесуален ред за защита с оглед влизането в сила на разпореждането.
Съдът е оценил като недопустим предявения иск. Той е за установяване недължимост на публично държавно вземане, установено с влязъл в сила административен акт, за него е започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК след връчена на П. покана за доброволно изпълнение. При наличие на специален ред за установяване и изпълнение на публични държавни вземания, оспорването им по реда на чл.124 ал.1 ГПК, респ. чл.439 ГПК, е недопустимо по общия исков ред от граждански съд поради неподведомственост на спора. Наличието на специален ред за оспорване на претендираните вземания изключва приложението на ГПК. Всички възражения дали ищецът е подавал заявление за пенсия и дали я е получавал е следвало да бъдат релевирани в рамките на административен процес по обжалване на разпореждането, представляващо административен акт, вече изпълнително основание, подлежащо на изпълнение по реда на ДОПК.
Настоящият състав на ВКС споделя това разрешение на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване. Предявената претенция е за установяване, че ищецът-касатор не дължи на НОИ исковата сума, представляваща отпусната на негово име пенсия за осигурителен стаж и възраст, възстановяването на която сума поради неправилното й изплащане /тъй като при подаване на заявление за отпускане на пенсия П. подал документи за осигурителен стаж и доход с невярно съдържание/ е постановено с влязло в сила разпореждане на длъжностно лице от С. „С.” по реда и условията по чл.98 ал.2 и чл.99 КСО. Разпореждането е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, с което е установено публично държавно вземане по отношение на П. с оглед разпоредбата на чл.162 ал.1 т.4 ДОПК. Защитата срещу такъв акт се осъществява по реда и при условията, предвидени в чл.117 и чл.118 КСО – по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ и по съдебен ред пред административния съд.
Предявената претенция е основана на твърдения, че недължимостта на процесното публично държавно вземане следва от обстоятелствата, че П. не е подавал заявление за отпускане на пенсия, не е уведомяван за отпускането й и не е получавал такава. Т.е. претенцията е за установяване несъществуването между страните на административно право/административно правоотношение. Възможност за предявяване на такъв иск е предвидена изрично в чл.128 ал.2 АПК при наличието на установените в разпоредбата предпоставки, компетентността за разглеждането на който е на административния съд.
Така предвидените процедури са специални и те изключват приложимостта на защитата по реда на чл.124 ал.1 ГПК с предявяване на иск пред гражданския съд. Без значение в тази насока, както правилно е прието от въззивния съд, е дали административното производство по отпускането на пенсия в действителност не е започнало по искане на П. /в приложеното към настоящото дело НОХД № 3580/2012г. по описа на СГС, по което е постановена оправдателна присъда относно В. Цв.А. за това, че в качеството си на длъжностно лице /контрольор в С. „С.”/ умишлено не положил достатъчно грижи за възложената му работа, като при справка на 09.VІ.2009г. в регистър на НОИ при пенсиониране на П. не приложил справка за действителния му осигурителен стаж, а вместо това приложил справка с невярно съдържание и изготвил проекторешение за отпускане на пенсия с невярно посочен осигурителен стаж, се съдържа заявление на П. до С. „С.” вх. № 05004835/08.VІ.2009г. за отпускане на пенсия, като установеното в наказателното производство със заключение на графологична експертиза обстоятелство, че то не е подписано от него, не може да се съобрази по настоящото дело с оглед принципа за непосредственост в гражданския процес/, дали той е бил уведомен за отпускането и дали в действителност не е получавал сумите по отпуснатата на негово име пенсия. Не налага друг извод и разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК. Предвиденото в тази норма инцидентно произнасяне от гражданския съд по валидността на административни актове и по законосъобразността на такива, когато те се противопоставят на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването им, се отнася само за случаите по образувани пред този съд дела за защита и съдействие във връзка с граждански правоотношения. С оглед на това предвидените в чл.17 ал.2 ГПК предпоставки /вкл. ищецът да не е бил участник в административното производство/ по настоящото дело не са налице. Като е достигнал до този извод, въззивният съд е приложил закона правилно.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Основателно е оплакването на касатора, че след прекратяването на гражданското производство делото не е изпратено за разглеждане от административния съд, който с оглед предмета на предявената претенция /установяване несъществуването между страните на административно право/административно правоотношение/ е компетентен да се произнесе по нея. Ето защо делото следва да бъде изпратено на Административен съд София-град.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГК, ІІ А Въззивно отделение, № 6548/03.VІІІ.2016г. по в.гр.д № 8070/2015г.
ИЗПРАЩА делото на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град по компетентност.
Решението не подлежи на обжалване.
,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: