2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. София, 17.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2337 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. – е.с. „П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите И. И. К.-Ж., Е. М. М. и К. Д. К., чрез адв. Г. С., против решение № 503 от 24 януари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 5833 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се потвърждава решение № 1343 от 10 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 51438 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г., с което е отхвърлен искът на сдружението против Л. В. Е., в качеството му на Едноличен търговец „В. – Л. Е.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], за установяване, че се дължи сумата от 10000 лева като част от общо дължимите 34087,12 лева, от които 2877,12 лева дължими съгласно решение на общото събрание на сдружението от 28.06.2012 г., прието с решение на етажната собственост от 18.07.2012 г., и 7122,88 лева, представляващи част от сумата 31210 лева, дължима съгласно решение на общото събрание на сдружението от 13.01.2013 г., прието с решение на етажната собственост от 30.01.2013 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 6 от 4 януари 2018 г., поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса при спор за съществуване на вземане за парични вноски с етажен собственик, нечлен на сдружение по Раздел ІІІ ЗУЕС, кой е кредитор на вземането – сдружението, или общото събрание на собствениците, от което решението на сдружението е прието по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС.
По този въпрос въззивният съд, съобразявайки чл. 6, т. 9 и 10, чл. 8, ал. 1, чл. 9, чл. 33, ал. 4 ЗУЕС, приема, че към момента на вземане на съответните решения от общото събрание на етажната собственост, ответникът е бил носител на правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата, и е дължал да изпълнява решенията на общото събрание, свързани със заплащането на суми за покриване на разходи по поддръжка и управление на общите части, но е отречено процесните вземания да са възникнали в патримониума на сдружението на етажните собственици. Съдът приема и че за съответните вземания липсва надлежна индивидуализация. Освен това съответните вземания не се отнасят до предмета на дейността, конкретизиран в чл. 25 ЗУЕС, за която е учредено сдружението, а се отнасят до действия, свързани с довършителни работи, осигуряващи експлоатацията на сградата, но не и с поддържане и управление на общите й части.
С. на собствениците е предвидено като форма на управление на етажната собственост наред с общото събрание на етажните собственици – чл. 9 ЗУЕС. С. е възможно да не включва всички етажни собственици, тъй като за учредяването му е необходимо да е взето решение от собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост – чл. 25, ал. 3 ЗУЕС. Общото събрание на собствениците е основният орган за управление на етажната собственост, и притежава правомощието да взема решения по всички въпроси, свързани с управлението и реда в етажната собственост. Според закона, както сдружението на собствениците, така и общото събрание на етажните собственици имат за задача да извършват дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост. За случаите, в които сдружението не е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа, общото събрание на сдружението няма правомощията на общото събрание на собствениците на етажната собственост по аргумент на чл. 33, ал. 5 ЗУЕС. За да бъдат защитени правата на всички етажни собственици при усвояване на средствата за осъществяване на предмета на дейност на сдружението (посочени в чл. 25, ал. 1 и 2 ЗУЕС) за случаите, когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа, чл. 25, ал. 7 ЗУЕС предвижда усвояването да може да се извърши само след внасяне за приемане на съответните решения в общото събрание на собствениците по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС. Така законът дава приоритет като орган за вземане на решения, обвързващи всички собственици, на общото събрание на етажната собственост, с изключение на случаите, в които сдружението е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. С приемане на решението на сдружението на собствениците от общото събрание на собствениците на самостоятелните обекти в сграда, то става решение на общото събрание на собствениците и е задължително за всички етажни собственици, включително новите собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в етажната собственост (чл. 11, ал. 4 ЗУЕС).
Задължението на етажните собственици да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване”, съразмерно с притежаваните идеални части, и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, са посочени в т. 9-10 на чл. 6 ЗУЕС. След като за приемане от общото събрание на собствениците по силата на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС се внасят решенията на сдружението, отнасящи се до въпроси от правомощията на общото събрание на собствениците, и членовете на сдружението участват в общото събрание на собствениците с право на глас, решенията се вземат от основния орган на управление в етажната собственост, и така задължението на етажните собственици е за изпълнение на решението на общото събрание на собствениците. Съответно при неизпълнение на решението на общото събрание на собствениците, легитимирани да предявят иск за събиране на вземане срещу неизпълнилия задължението си собственик са останалите етажните собственици чрез управителния съвет (управителя) на етажната собственост – така според чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, разрешението на въззивния съд е правилно като краен резултат.
С. на е. с. „П.” в сграда „У.” [населено място] е учредено от собствениците, притежаващи 71,96 % идеални части от общите части на етажната собственост, и ответникът не е член на сдружението. Не се спори, че по силата на взето решение на общото събрание на сдружението на собствениците от 28 юни 2012 г. от собствениците на самостоятелни обекти в сградата следва да се съберат общо 74805 лева – поравно от всеки собственик, или за всеки от 26-те собственика по 2877,12 лева като разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. На общо събрание на С. на с. „П.” от 13 януари 2013 г. е взето решение за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лева на кв.м. застроена площ на самостоятелните обекти без общите части, които ще бъдат изразходвани за извършване на ремонт и присъединяване към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа, както и за плащане на възнаграждение за изготвяне на становище от Ч., както и за сключване на окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, плащане на възнаграждение за изработване и монтаж на разпределителни табла и плащане на техника за видеонаблюдение. За ответника Л. Е., в качеството му на [фирма], предвид притежаваните от него два магазина и три офиса, дължими са 31210 лева. Първото решение на сдружението е прието от общото събрание на собствениците в етажната собственост от 18 юли 2012 г., а второто – от 30 януари 2013 г.
Ответникът не е член на сдружението на собствениците и не е обвързан от взетите от общото събрание на сдружението решения. При това положение е ясно, че материалноправно легитимирано да предяви иск против ответника за заплащане на сумата от 10000 лева като част от общо дължимите 34087,12 лева, като от първата сума 2877,12 лева по решение на общото събрание на сдружението от 28 юни 2012 г., и 7122,88 лева част от сумата 31210 лева по решение на общото събрание на сдружението от 13 януари 2013 г., и двете приети от общото събрание на етажните собственици, е общото събрание на собствениците в етажната собственост чрез председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост. Ето защо правилно като краен резултат е прието от въззивния съд, че ищецът не е кредитор на процесните вземания, но не по съображения, че не е налице надлежна индивидуализация на вземанията, поради което е невъзможна преценката дали съответните разходи, свързани с общите части, попадат в предметния обхват на дейност на сдружението по чл. 25 ЗУЕС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 503 от 24 януари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 5833 по описа на Софийския градски съд за 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: