2
определение по ч.гр.д.№ 2193 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 08.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2193 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Д. Ч. срещу определение № 64 от 25.04.2018 г. по гр.д.№ 3394 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което е върната като недопустима частна жалба вх.№ 21781 от 11.04.2018 г. на З. Ч. срещу определение № 112 от 28.02.2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. по чл.288 ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
В писмен отговор от 28.05.2018 г. ответникът по частната жалба Н. М. Ч. заявява, че не я оспорва.
Останалите ответници С. Н. Г., Ф. Н. Г., Д. К. Г., Х. И. Кърджалийски, И. Х. С. и И. Х. Кърджалийски не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 03.05.2018 г., а частната жалба е подадена по пощата на 10.05.2018 г./ и срещу акт на състав на ВКС /определение за връщане на частна жалба, което по същество е определение за оставяне на частна жалба без разглеждане/, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения: В обжалваното определение от 25.04.2018 г. на ВКС, ГК, II г.о. правилно е прието, че частната жалба на З. Ч. срещу определение от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 3394 от 2017 г., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 195 от 11.02.2016 г. по гр.д.№ 1895 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 471 от 01.04.2016 г., е недопустима поради следното:
Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само два вида определения: тези, за които в изрична разпоредба на закона е предвидено, че подлежат на обжалване и тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК са само определенията за прекратяване на делото поради липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск или на правото на въззивна или касационна жалба, за спиране на делото или отказ да се възобнови вече спряно дело /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/.
Обжалваното с частна жалба вх.№ 21781 от 11.04.2018 г. определение от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 3394 от 2017 г. на ВКС, ГК, , II г.о. по чл.288 ГПК не е от категорията на тези два вида определения: В ГПК липсва разпоредба, която изрично да предвижда обжалване на определенията на ВКС по чл.288 ГПК. Определението на ВКС от 28.02.2018 г. по чл.288 ГПК не е и преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него ВКС не е прекратил касационното производство на процесуално основание /поради липса на процесуални предпоставки или поради наличие на процесуални пречки за упражняване правото на иск или на касационна жалба/, а е извършил същинска правораздавателна дейност: преценка за съответствие или несъответствие на обжалвания акт на втората съдебна инстанция с практиката на ВКС /основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, редакция преди изм. на ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г./, преценка относно това, дали се налага уеднаквяване на практиката на съдилищата по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разгледан в обжалвания съдебен акт /основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, редакция преди изм. на ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г./ и преценка относно това, дали се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на неясни или непълни разпоредби на закона, които са приложими към конкретния правен спор /основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Неоснователно е твърдението в частната жалба за недопустимост и неправилност на обжалваното определение от 25.04.2018 г., поради това че е било постановеното от същия състав на ВКС, който е постановил определението по чл.288 ГПК от 28.02.2018 г. Съгласно чл.275, ал.2 ГПК във връзка с чл.262 ГПК именно съставът на съда, постановил обжалваното определение, има право да върне подадената срещу това определение въззивна жалба, когато тя е недопустима /като подадена след изтичане на срока за обжалване или срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 25.04.2018 г. по гр.д.№ 3394 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.