1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр.София, 11.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2134/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. С. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 138 от 28.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 150/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 2668 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 2761/ 2017 г. С последното е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 06.10.2017 г. по гр.д.№ 6615/ 2017 г., с което е отхвърлено искането на В. С. за изменение на постановеното от същия съд по същото дело определение от 02.08.2017 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че постановилият преграждащото определение друг състав на Върховния касационен съд неправилно приел, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване поради цената на предявения иск. Не оспорва, че тази цена не е 10 000 лв, а е 5 000 лв, но според него прагът за достъп до касационен контрол на въззивните решения по искове по граждански дела (а съответно – и на преграждащите производството по тези искове определения) е именно 5 000 лв. Тълкуването, според което от обхвата на касационното обжалване са изключени и определенията по дела, образувани по искове с цена точно 5 000 лв, според частния жалбоподател противоречи на закона. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на другия състав на ВКС и подадената частна касационна жалба да бъде разгледана по същество.
Ответната страна Т. Д. П. не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Гр.д.№ 6615/ 2017 г. е образувано пред Пловдивски районен съд по предявен осъдителен иск от Т. Д. П. срещу частния жалбоподател. С исковата молба е претендирано заплащане на сумата 10 000 лв, но преди препис от нея да бъде връчен на ответника, ищецът е заявил, че размерът на исковата претенция следва да се счита 5 000 лв, върху който е внесена държавната такса. Впоследствие, по указания на съда, ищецът изрично е заявил, че се отказва от иска за разликата над 5 000 лв и с определение от 02.08.2017 г. районният съд прекратил производството за тази разлика. Ответникът е поискал изменение на определението в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива. Първоинстанционният съд отхвърлил искането поради това, че частичният отказ от иска е направен преди връчване на препис от исковата молба на ответника. По жалба на В. С. въззивният съд е потвърдил определението от 06.10.2017 г., а жалбата срещу неговия акт е оставена без разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд с обжалваното в настоящето производство определение. Съображенията на другия състав се основават на разпоредбата на чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.3 т.1 ГПК – тъй като цената на предявения иск е под 5 000 лв.
Обжалваното определение е законосъобразно. Въззивното определение, с което се потвърждава акт на първата инстанция по гражданско дело по което се разглежда иск с цена до 5 000 лв включително, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК, тъй като на такова обжалване не би подлежало евентуално въззивно решение по същото дело. Не може да бъде споделено виждането на частния жалбоподател, че въззивните съдебни актове по дела по предявени искове с цена точно 5 000 лв не са изключени от обхвата на касационния контрол. Нормативните актове се формулират и тълкуват с оглед общоупотребимото значение на използваните в тях думи и термини, а в обществените взаимоотношения е общоупотребимо при посочване цена до определен размер тя да включва и този конкретно посочен размер. Затова когато законодателят поставя праг за касация по искове с цена до 5 000 лв, прагът не е преминат при предявяване на иск с цена точно в размер 5 000 лв. В същия смисъл са изводите в обжалваното определение, поради което няма основание частната жалба срещу него да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 138 от 28.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 150/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: