Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 22.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1912 /2018 г.:
Производство по чл.274ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Г. срещу определение № 998 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 1478 / 2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане нейната частна жалба срещу определение на СГС, г.о., с което искането и за отвод на двама съдии от съдебния състав е оставено без уважение.
Въззивният съд е приел, че определението на съда, с което се произнася по искане за отвод на съдия или съдебен състав от разглеждането на дело, не е от категорията съдебни актове, за които е предвидено изрично обжалване, нито с него се прегражда по-нататъшното развитие на процеса, нито пък в разпоредбите на чл.12 – чл.14 от ГПК (отм.) е предвидено, че съдебният акт, с който съдът се произнася по искане за отвод, подлежи на обжалване пред горестоящ съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното определение, към които може да препрати на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Към това може да се добави и че съгласно чл.213 ГПК от 1952 г. (отм.), (потвърденото от въззивния съд определение е постановено на основание чл.14,ал.1 ГПК (отм.), както и съгласно чл.274,ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото в случаите, изрично предвидени в закона.
Определенията на съда, постановени на основание чл.14,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) по искане за отстраняване на съдия или член на съдебен състав не попадат в категорията на посочените в чл.213 ГПК от 1952 г. (отм.) съдебни актове, както определенията, постановени на основание чл.23,ал.2 ГПК, не попадат в категорията на посочените в чл.274,ал.1 ГПК съдебни актове. Съгласно чл.14,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.23,ал.2 ГПК, които са с едно и също съдържание, съдът решава въпроса за отстраняването при участието на съдията, от когото се иска да бъде отведен и този акт не подлежи на обжалване по реда на чл.213 и сл. ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.274 и сл. ГПК, тъй като не прегражда развитието на процеса. Евентуални пороци на това определение са предмет на проверка при инстанционния контрол на решението (в случая на въззивното решение). Пътят на защита срещу допуснато нарушение е чрез обжалване на това решение (на акта на съда по същество на делото).
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните в настоящото производство не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 998 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 1478 / 2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.