ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
[населено място] , 25.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:EЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 1458/2018 г.,и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. В. В. от [населено място] против определение № 102 от 27.02.2018 г. по т.д. № 549/2018 г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна, подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Н. В. В. молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на решение от 09.03.2007г.по ф.д. №1591/07г. оставено в сила с решение от 23.07.2007г. на САС , оставено в сила с решение №62 от 02.04.2008г. по т.д. №601/07г. на ВКС, І т.о., тричленният състав на Върховен касационен съд, ТК, е приел, че тези актове, постановени в охранително производство- по регистрация на вероизповедание, не са от категорията на онези, при които е допустимо извънредното производство по отмяна. Изложени са мотиви, че съобразно разрешенията дадени с ППВС № 2/1977 г. отмяната, като извънреден способ, е допустима единствено за решения, с които се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,І т.о. е било образувано по молба на Н. В. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК на влязлото в сила на решение от 09.03.2007г.по ф.д. №1591/07г. на СГС, с което е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията при СГС на учредено вероизповедание с наименование „Международно общество за кришна съзнание- София, Надежда”. Това решение е оставено в сила с решение от 23.07.2007г. на САС, оставено в сила с решение №62 от 02.04.2008г. по т.д. №601/07г. на ВКС, І т.о. При тези фактически данни, правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о.,че отправеното искане е недопустимо. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Решенията, постановени в охранително производство, доколкото нямат такава правна последица не влизат в обхвата на актовете, които могат да бъдат атакувани по реда на чл.303 ГПК. При произнасяне по реда на чл.425 и сл. ГПК, съставът на Софийски градски съд не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. В тази насока законосъобразни са изводите на състава на ВКС, ІІ т.о., основани на формираната задължителна практика, обективирана в т. 1 и 2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ и на посочената от състава, чрез изброяване на решенията, трайна и непротиворечива практика на ВКС. Нещо повече, решаващият състав е разгледал редът, по който би могъл да се защити частният жалбоподател,след като счита правата си накърнени, като изрично е посочил, че същият може винаги, именно, с оглед така установените правни последици на охранителния акт, да заведе отново същото искане пред СГС, като в молбата си изложи и обстоятелствата, които счита, че следва да бъдат съобразени. В тази връзка правно несъстоятелни са доводите изложени от частният жалбоподател в „молбата – защита”, несъобразени със съществуващия процесуален ред и с характера на производствата по чл.425 ГПК и чл.303 ГПК.Предвид изложеното, определението на ВКС, ІІ то.. като правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състава на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 102 от 27.02.2018 г. по т.д. № 549/2018 г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: