О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
Гр.София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2693/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. и К. А. срещу Определение № 995/22 март 2017 г. по в.гр.д.№ 5000/2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което е допълнено въззивното решение по същото дело в частта за разноските като жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] на основание чл. 78 ал.3 ГПК платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за първата инстанция съразмерно с отхвърлената част на исковете им в размер на 1020,70 лв.
В частната жалба на ищците се поддържа, че обжалваното определение на САС е неправилно с оглед изхода на спора пред СГС, който е уважил изцяло исковете. Ответното застрахователно дружество не е взело участие в производството пред въззивната инстанция, инициирано от него. Присъденият от САС адвокатски хонорар е прекомерен.
Ответното дружество не е взело становище по частната жалба в срока за отговор на същата.
При проверка на допустимостта й Върховният касационен съд съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на пряк касационен контрол определение на Софийския апелативен съд по допълване на решението му в частта за разноските и нередовнстите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
При преценка на основателността й настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Подадената молба за допълване на решението е постъпила в преклузивния срок по чл.248 ГПК и въззивният съд се е произнесъл с допустимо определение за присъждане на припадащата се част от разноските пред първата инстанция, поискани своевременно. Същият не е обсъдил възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради обстоятелството, че в досието на делото липсва оригиналната молба – становище на насрещната страна с вх. № 16303/10.11.2016 г. Заверено копие от нея е представено пред настоящата инстанция с частната жалба. Съдът намира, че възражението за прекомерност на присъденото с обжалваното определение адвокатско възнаграждение за един адвокат е неоснователно. Платеното възнаграждение по договор за правна помощ от 25 март 2014 г. кореспондира с фактическата и правна сложност на делото и вложения труд от процесуалния представител по изготвяне на отговор на исковата молба и участието му в проведените по делото открити съдебни заседания. Присъдени са разноски съобразно отхвърлената с въззивното решение част от иска. Същото не е допуснато до касационно обжалване.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 995/22 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по гр.д.№ 5000/2015 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: