Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2053_18_opr_chj_274(2)&282(2)gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 28.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2053 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Р. Н. с вх. № 3647 /10.04.2018 г., на която са отстранявани нередовности и към която са подавани допълнителни молби и текстове, някои от които неподписани, срещу определение № 136 /15.03.2018 г., по гр.д. № 3599/ 2017 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Я. Р. Н. касационна жалба срещу въззивно решение № 85 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 1 /2017 г. на Русенския окръжен съд и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
Насрещната страна М. Н. М. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и твърди, че обжалваното определение е правилно.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел следното: производството е по иск за съдебна делба на съсобствени земеделски имоти и гараж в [населено място] между ищеца Я. Н. и М. М.. Делбата на земеделските имоти е допусната от първоинстанционния съд и в тази част решението е влязло в сила. По отношение на гаража се твърди в исковата молба, че е съсобствен при квоти 1 /4 ид.ч. за ищеца и 3 /4 ид.ч. за ответника. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на този имот, като е взел предвид, че след предявяване на иска ответникът е прехвърлил правата си на трето лице. Въззивният съд е отменил този акт и е допуснал делба при претендираните квоти. Позовал се е на правилото на чл.266,ал.3 ГПК и на разрешението в т.3 от Тълкувателно решение № 3 /2013 г. на ОСГК, според което разрешението ще представлява присъдено нещо и спрямо приобретателя. При тези обстоятелства е видно, че предявената от ищеца Н. претенция за делба на гаража спрямо посочения ответник и при посочените квоти е изцяло удовлетворена. Затова за него липсва правен интерес да обжалва въззивния акт, разрешаващ спора по претендирания от него начин. Соченото от касатора процесуално нарушение на първоинстанционния съд в съдебно заседание на 24.06.2016 г., дори да е допуснато, не е довело до постановяване на неблагоприятен за страната акт, в който случай би възникнал интерес от обжалване. Ето защо касационната жалба е недоопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство – прекратено.
Частната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу преграждащо определение и е редовна.
Такава частна жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274,ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Поради което настоящият състав дължи произнасяне направо по нейната основателност, което не е обусловено от установяването на сочените предпоставки (основания) по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК (за допускане на касационно обжалване).
По основателността на частната жалба:
Видно от приложените дела на трите инстанции фактическите изводи, на които е основавано обжалваното определение, са обосновани.
А основаните на тях правни изводи са правилни. по съображенията, изложени в обжалваното определение, към които настоящият състав на Върховния касационен съд препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК.
Доводите на частния жалбоподател за нарушение на изконното му право на честен и справедлив процес (от първоинстанционния съд, който е провел съдебно заседание, въпреки искането на жалбоподателя за отлагане) не променят извода за липсата му на правен интерес да обжалва въззивното решение, с което предявеният от него иск е уважен изцяло, както е предявен, поради което нямат значение за законосъобразността на обжалваното определение.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство, частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, поради което също няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 136 /15.03.2018 г., по гр.д. № 3599/ 2017 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІ г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.