– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296
гр. София 03.07.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 30.05.2018 (тридесети март две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2044 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4130/23.04.2018 година, подадена от Л. А. Я., срещу определение № 155/10.04.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 958/2018 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Я. срещу определение № 32 891/15.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 14 340/2017 година, частна касационна жалба с вх. № 1442/05.01.2018 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му.
Насрещната страна по частната жалба, а именно [фирма] [населено място] не е подала отговор на същата и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Л. А. Я. е бил уведомен за обжалваното определение на 16.04.2018 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 4130/23.04.2018 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 32 891/15.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 14 340/2017 година е оставена без уважение подадената от Л. А. Я. срещу определение № 206 806/31.08.2017 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 31 574/2016 година, частна жалба с вх. № 3 135 826/19.09.2017 година. С последното първоинстанционното производство е била оставена без уважение подадената от Л. А. Я. молба за допълване на постановеното по същото дело решение № 59 117/10.03.2017 година, в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.
Горепосоченото въззивно определение на Софийски градски съд е било обжалвано от Л. А. Я., с частна жалба с вх. № 1442/05.01.2018 година като е било образувано ч. гр. д. № 958/208 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. По същото е била извършена проверка на допустимостта на подадената от Т. Е. Г. частна жалба. При този проверка съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е констатирал, че обжалваното определение на Софийски градски съд е такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК, но е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Изложени са съображения за това, че съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения, по които не подлежат на касационно обжалване. Такива решения, съобразно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК са и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева по граждански дела. В случая съдебното производство било образувано по иск с правно основание чл. 124 от ГПК и е с предмет признаване за установено, че Л. А. Я. не дължи сумата 3254.08 лева. Касаело се за хипотеза, в която цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид на това атакуваното въззивно определение било изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не можело да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата била недопустима и следвало да се остави без разглеждане.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решение по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая, ако по предявения от Л. А. Я. срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск бъде постановено въззивно решение то не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената на иска е 3254.08 лева. Тази необжалваемост на евентуалното въззивно решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по този иск въззивни определения, каквото е и определение № 32 891/15.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 14 340/2017 година. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК съгласно която определение за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Предвид горното определение № 32 891/15.12.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 3-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 14 340/2017 година не е подлежало на касационно обжалване и затова подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 1442/05.01.2018 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В тази връзка неоснователно се поддържа от Л. А. Я., че се касае по въззивно определение постановено по частна жалба срещу определение на въззивен съд за изменение на решението в частта му за разноските, което подлежало на обжалване, в какъвто смисъл била и формираната съдебна практика. В т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК е посочено, че определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Това обаче се отнася само до онези определения по чл. 248 от ГПК, с които въззивният съд изменя или допълва постановеното от самия него решение по съществото на спора. То обаче е неприложимо за случаите когато въззивния съд се произнася срещу определение по чл. 248 от ГПК, постановени от първоинстанционния съд, за изменение или допълване на постановеното от него решение. В тази случай въззивния съд разглежда частната жалба срещу първоинстанционното определение по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, а постановеното от него определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, при спазване на ограниченията на чл. 274, ал. 4 от ГПК.
От посоченото следва, че подадената от Л. А. Я. срещу определение № 155/10.04.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 958/2018 година, частна жалба с вх. № 4130/23.04.2018 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 155/10.04.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 958/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.