О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр.София 24.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА: ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 1363/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от Ю. К. Й., чрез адв. К. И. М. от САК, срещу определение № 144/28.02.2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 4452/17 г.
С него касационната жалба на страната срещу въззивно решение и частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, постановени по гр.д. № 91/2017 г. от Силистренски окръжен съд, са оставени без разглеждане като недопустими.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение, защото делото било образувано и гледано като гражданско, а не като търговско от по-долните инстанции и като гражданско било образувано във ВКС; делото било висящо пред ВКС след измененията на ГПК с ДВ бр. 86/2017 г., поради което били приложими сега действащите разпоредби на чл. 280, ал. 2 ГПК, особено относно очевидната неправилност; дали исковете „са договорни или се основават на непозволеното увреждане и на неоснователното обогатяване“ било предмет на спора по същество, а не на предварителна проверка; ограничението относно размера на иска било неприложимо за вещни спорове; имало касационни оплаквания за недопустимост на въззивното решение, а е и налице очевидна неправилност, поради което въззивното решение подлежало на касационна проверка и без предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от всичко изложено, определението на Варненския апелативен съд по чл. 248 ГПК задължително подлежало на проверка пред ВКС, защото било първо произнасяне на съда по въпроса за разноските, а всеки въпрос, постановен за първи път от въззивен съд подлежал на контрол.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Съставът на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено по търговски спор, определен по правилата на чл. 286, ал. 1, вр. ал. 3 ТЗ. Въззивното решение е постановено по иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за наем на земеделски земи под формата на пропуснати ползи – нереализирана печалба от посев на земеделска култура. Наемният договор е сключен с търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като разпоредбите за търговските сделки се прилагат за двете страни, когато за едната от тях е търговска и не следва друго от ТЗ. Определението на въззивния съд в частта за разноските също е окончателно, след като и въззивното решение е такова.
Обжалваното определение е правилно.
Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Няма спор, че в случая тя е под 20 000 лв. и е за вземане на ищеца за пропуснати от него ползи от невъзможността да реализира доходи поради това, че ответникът предоставил пасища, вместо ниви, както е следвало въз основа на поведен търг и сключения въз основа на него наемен договор. Поддържаната от касатора правна квалификация е без значение, тя се определя служебно от съда и в случая е точно издирена – чл. 88 ЗЗД. Имуществени вреди от пропуснати ползи могат да бъдат причинени, съответно да се търсят, не само на извъндоговорно, но и на договорно основание.
Видът на спора като граждански или търговски се определя по обективни признаци – предмета на иска, индивидуализиран чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум, който предмет се преценява с оглед разпореденото в чл. 286 и сл. ТЗ. Без значение е как е образувано в съда делото и от коя колегия е разгледано.
Измененията в чл. 280 ГПК с ДВ бр. 86/2017 г. в случая нямат никакво отношение към постановеното в обжалваното определение, а видът на евентуалните пороци на въззивното решение, вкл. онези, за които съдът следи служебно, има значение само за допустимите касационни жалби. Допускането до касационно обжалване в процедурата по чл. 288 ГПК не е идентично с допустимостта на касационната жалба. Извън касационен контрол са всички въззивни решения, независимо от твърдяния порок, посочени в чл. 280, ал. 3 ГПК, идентична с чл. 280, ал. 2 ГПК преди изм. ДВ бр. 86/2017 г. Въвеждането на ново основание, за което касационният съд следи служебно при допускане на въззивно решение по допустима касационна жалба, не променя така въведеното законово ограничение на касационната проверка.
Предметът на наемния договор – недвижим имот, не определя спора като вещен, така че няма никакво отношение разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Относно допустимостта на частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК следва да се посочи, че тя е по чл. 274, ал. 2 ГПК и би била допустима за разглеждане от ВКС, ако и въззивното решение, във връзка с което е постановено, също подлежи на касационен контрол. Актът на съда за разноски, дори когато е разгледан по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване само, ако и основният акт, във връзка с който съдът се е произнесъл за съдебноделоводните разноски, подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 3, изр. 2 ГПК). Случаят не е такъв.
В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144/28.02.2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 4452/17 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: