О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.481
гр. София,06.08.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1289 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Общинска банка” АД срещу определение №134 от 30.03.2018 г. по т.д.№3019/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на Постановление за възлагане от 02.01.2014 г .оп изп.д.№20138100400738 по описа на ЧСИ, рег. №810 на КЧСИ.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като „Общинска банка” АД е ипотекарен кредитор, който има право на присъединяване по изпълнителното производство с оглед разпоредбата на чл.459, ал.1, вр. ал.2 и чл.501, ал.1 от ГПК, като в закона не съществува изискване вземането на кредитора да бъде срещу длъжник по образуваното изпълнително дело. Поддържа се, че банката притежава качеството заинтересована страна, обвързана от Постановлението за възлагане, поради което и разполага с право по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК да иска отмяна на постановлението.
Ответникът по частната жалба – „Инвестбанк” АД заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че молителят няма качеството на присъединен по право взискател в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане. Посочил е, че съгласно чл.459, ал.2 вр. ал.1 ГПК ипотекарният кредитор се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението и в този случай припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Изложил е съображения, че молителят действително има качеството на ипотекарен кредитор с оглед учредена в негова полза ипотека върху недвижимия имот, възложен с постановлението, чиято отмяна се иска, но няма качеството на кредитор по отношение на нито един от длъжниците в изпълнителното производство, а е кредитор на трето за изпълнителното производство лице. В този смисъл и предвид твърденията, че изпълнението е било насочено по отношение на имот, който не е бил собственост на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство и върху който не е била учредена ипотека в полза на взискателя в производството /т.е. имот, по отношение на който не е следвало да се провежда изпълнение по това изпълнително дело/, съставът на ВКС е достигнал до извод, че молителят, явяващ се кредитор на действителния собственик на имота, няма качеството на присъединен по право взискател с право да участва в разпределение на суми, получени от изпълнението върху този имот, следователно не е страна в изпълнителното производство, нито има качеството на трето лице, обвързано от постановлението за възлагане и поради това не разполага с правото по чл.303, ал.1, т.5 ГПК да иска неговата отмяна, като може да защити правата си по исков ред.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Необходимо условие за присъединяване на кредитор в образуван от друг взискател висящ изпълнителен процес /с молба или по право, за да се удовлетвори встъпилият от благото, върху което е насочено изпълнението/, е наличие на вземане на присъденият кредитор срещу длъжника, срещу когото е образувано изпълнението /арг. от разпоредбата на чл.456, ал.1 от ГПК, изискваща присъединяването да се осъществи от кредитори на същия длъжник, от разпоредбата на чл.458 от ГПК, предвиждаща присъединяване на държавата по право за дължимите й от длъжника публични вземания и от разпоредбата на чл.459, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, предвиждаща запазване на припадащата се на присъединения обезпечен, ипотекарен или заложен кредитор сума по сметка на съдебния изпълнител, която му се предава, след като представи изпълнителен лист/. В този смисъл и тъй като в случая молителят няма качеството кредитор спрямо някой от длъжниците в изпълнителното производство, а изпълнението е било насочено към имот, по отношение на който не е следвало да се провежда изпълнение по това изпълнително дело /имотът не е бил собственост на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство и върху имота не е била учредена ипотека в полза на взискателя в производството/, настоящият състав споделя изцяло изводите на първият тричленен състав на ВКС, че молителят, явяващ се кредитор на действителния собственик на имота, няма качеството на присъединен по право взискател, с право да участва в разпределение на суми, получени от изпълнението върху този имот, не е страна в изпълнителното производство и не е трето лице, обвързано от постановлението за възлагане, поради което не разполага с право по чл.303, ал.1, т.5 ГПК да иска неговата отмяна, а може да защити правата си по исков ред.
С оглед изложеното молбата за отмяна е недопустима, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №134 от 30.03.2018 г. по т.д.№3019/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.