1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
гр. София, 08.08.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Светла Чорбаджиева ч. т. дело № 1734 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. К. срещу Определение № 131/16 май 2018г. по т. дело № 1192/2018г. на Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. срещу Решение № 838/23.10.2017 г. по гр. д. № 956/2017 г. на Бургаски окръжен съд като процесуално недопустима. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, поради обстоятелството, че делото не е търговско. Претендира се отмяна на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение от вида на преграждащите развитието на делото и нередовностите и? са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на К. Д. К. съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение е приел, че същата е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т.1, пр. 2 ГПК, поради необжалваемост на постановеното по търговско дело въззивно решение с оглед цената на всеки от обективно съединените искове по чл. 439, ал. 2 ГПК, която е под 20 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Предявените в обективно съединение отрицателни установителни искове се отнасят до правоотношения по договор за банков кредит между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД София и К. Д. К.. Сделката е търговска по обективен критерий, намерил законодателен израз в разпоредбата на чл. 286, ал. 2, ТЗ., според която сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ са търговски независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Като банкова сделка по смисъла на чл. 1,, ал. 1, т. 7 ТЗ договорът за банков кредит попада между т. н. абсолютни търговски сделки. С исковете, предявени от жалбоподателя, се оспорва изпълнение на вземания, произтичащи от договора за банков кредит. Предметът на делото – правоотношения, произтичащи от търговска сделка – а не страните по него определя делото като търговско. Делото е търговско, дори когато и двете страни по сделката не са търговци, но самата сделка попада в кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Исковете с предмет правоотношения или права, породени от търговска сделка, разглеждани по реда на Глава тридесет и втора на ГПК, са дефинирани в чл. 365 ГПК като търговски спорове, а в правната доктрина се приема, че всички те представляват търговски дела по смисъла на чл. 280, ал. 3 /предишна ал. 2/ ГПК. По изложените съображения доводът на жалбоподателя относно вида на делото и неправилно определения праг на достъп до касация на 20 000 лв. вместо на 5 000 лв. е неоснователен. С оглед цената на обуславящия и на обусловените искове съдебният акт е необжалваем.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 131 от 16 май 2018 г. на Върховен касационен съд, състав на I т. о, постановено по т. д. № 1192/2018 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.