– 4 –
РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. София 17.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 14.02.2018 (четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 76 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗЧСИ и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8434/12.12.2017 година, подадена от М., срещу решение от 11.09.2017 година на Д. к. на К. на ч. с. и., постановено по дисциплинарно дело № 2/2017 година.
С обжалваното решение са отхвърлени исканията на М. за ангажиране на дисциплинарната отговорност на З. Г. З., в качеството му на ч. с. и. с район на действие района на Окръжен съд Хасково, вписан с рег. № *** в регистъра на К. за това, че по изпълнително дело № 20118750401399 по неговия опис е нарушил разпоредбата на чл. 460 от ГПК, като не е извършил разпределение на постъпващите по изпълнителното дело суми от наложен запор от трудовото възнаграждение на длъжника И. П. по отношение на присъединеното вземане по изпълнително дело № 20118750401400 по неговия опис, за това, че по изпълнително дело №20118750401399 е нарушил разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК като не е изготвил постановление за разноските, което изрично е поискано с молби от 20.07.2016 година и от 28.07.2016 година, депозирани от длъжника И. П.; за това, че по изпълнително дело № 20118750401400 е нарушил разпоредбата на чл. 429 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ, като е проявил бездействие по изпълнителното дело и за периода от образуването на производството от 22.11.2011 година и изпращането на покани за доброволно изпълнение до длъжниците на 30.11.2011 година, 11.01.2012 и 28.02.2012 година до 27.06.2016 година не е предприел действия по събиране на вземането в полза на взискателя, въпреки че с разпореждане на основание чл. 456 от ГПК е присъединил образуваното изпълнително дело към предходно образувано дело № 20118750401399 по описа му и за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като е прекратил производството по изпълнително дело № 20118750401400, въпреки че е присъединил същото към изпълнително дело № 20118750401399, по което взискателят му е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
В жалбата си М. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и не съответства на събраните по делото доказателства. Направено е искане същото да бъде отменено като бъде постановено ново, с което на З. Г. З., в качеството му на частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Хасково, вписан с рег. № *** в регистъра на К. да бъде наложено дисциплинарно наказание по вид и размер, съответстващ на тежестта на извършените нарушения.
К. не е подала отговор на жалбата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
З. Г. З., в качеството му на ч. с. и. с район на действие района на Окръжен съд Хасково, вписан с рег. № *** в регистъра на К. е подал отговор на жалбата с вх. 8798/29.12.2017 година, с който е изразил становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено.
М. е бил уведомено за обжалваното решение на 28.11.2017 година, а подадената от него жалба е с вх. № 8434/12.12.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на закона. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20118750401399 и изпълнително дело № 20118750401400 по описа на З. Г. З.-ч. с. и. с район на действие района на Окръжен съд Хасково, вписан с рег. № *** в регистъра на К. са били образувани по молба на един и същи кредитор „Р. (Б.)” ЕАД [населено място] срещу едни и същи длъжници, а именно С. С. Д., И. С. П. и С. П. Д.. Двете молби са подадени в деловодството на съдебния изпълнител на 22.11.2011 година, като тази за първото е с вх. № 22 999, а тази за второто с вх. № 23 000. Във втората молба не са посочени конкретни изпълнителни способи за събиране на вземането, а само е направено искане след образуването на изпълнителното дело същото да бъде присъединено към изпълнително дело № 20118750401399. След образуването на изпълнително дело № 20118750401400 съдебния изпълнител е разпоредил изпращането на покани за доброволно изпълнение до длъжниците и присъединяване на производството към изпълнително дело № 20118750401399. Впоследствие производството по изпълнително дело № 20118750401400 е било прекратено с постановление от 18.09.2016 година, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Във връзка с второто от твърдените по-горе дисциплинарни нарушения е прието, че с молба вх. № 50 615/20.07.2016 година И. С. П. е поискал информация за актуалния дълг по изпълнително дело № 20118750401399, включително главница, лихви и разноски, като на 21.07.2016 година съдебния-изпълнител е изпратил отговор с размера на задължението. С последваща молба с вх. № 52 127/26.07.2016 година същият длъжник е представил доказателства за погасяване на задължението по изпълнителното дело, с изключение на тези дължими се на съдебния изпълнител като е направено искане за информация за размера на същите. С разпореждане от 01.08.2016 година съдебният изпълнител е разпоредил да се уведоми длъжника за размера на тези разноски. Няма данни това разпореждане да е било изпълнено, но същевременно с това не са били предприети действия по принудителното им събиране, поради което и интересите на длъжниците не са били нарушени. С оглед на това изводът на състава на Д. к. на К. на ч. с. и., че е налице пропуск на съдебния изпълнител, който обаче не дава основание за налагането на дисциплинарно наказание следва да бъде споделен. Не е установено пропускът да е извършен виновно и да е създал възможност за увреждане на интересите на длъжниците или да ги е увредил, а за да се квалифицира определено действие на съдебния изпълнител като дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, то трябва да е извършено виновно.
Както се посочи по-горе в молбата, въз основа на която е било образувано изпълнително дело № 20118750401400 не е бил посочен конкретен изпълнителен способ, а само е било поискано присъединяването на производството към изпълнително дело № 20118750401399 и изпращане на покани за доброволно изпълнение на длъжниците. И двете искания са били уважени от съдебния изпълнител, който след това не е предприемал действия по принудително изпълнение по това производство. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 456 от ГПК не предвижда възможност за присъединяване на изпълнителни дела, а само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова. Това обаче не води до обединяване на отделните изпълнителни производства, които продължават да съществуват самостоятелно. Към момента на образуването на производствата по изпълнителни дела № 20118750401399 и № 20118750401400 взискателят е бил един и същ, а именно „Р. (Б.)” ЕАД [населено място], поради което не са били налице предпоставките по чл. 456 от ГПК за присъединяване на взискател от едно изпълнително производство към друго такова. Съществувала е възможност за образуване на едно изпълнително производство по двете молба, което обаче не е направено. След като е образувано изпълнително дело № 20118750401400 взискателя не е правил искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ по него до изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В случая може да бъде прието, че с искането за присъединяване на двете изпълнителни производства взискателят възлага на съдебния изпълнител извършването на действията по чл. 18 от ЗЧСИ, които са му били възложени и в производството по изпълнително дело № 20118750401399. Същите обаче са били свързани само с проучването на имущественото състояние на длъжниците, като възложените действия са извършени по изпълнително дело № 20118750401399 и са били на разположение на взискателя. С оглед на това той е можел да се ползва от тях и в производството по изпълнително дело № 20118750401400, доколкото страните по двете дела са били едни и същи. Липсва обаче възлагане за съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението, поради което той следва да се определи от кредитора. В този смисъл дори и съдебния изпълнител да беше извършил действията по установяване на имущественото състояние на длъжниците и в производството по изпълнително дело № 20118750401400, то това не би довело до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като тези действия нямат характера на такива по принудително изпълнение. Същевременно съдебния изпълнител не действа служебно, а само по искане на взискателя. Поради това той не може да предприема действия по принудително изпълнение, без да е овластен за това по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Поради това обстоятелството, че той не е предприел действия по изпълнение по изпълнително дело № 20118750401400 до изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и това е довело до прекратяване на производството не могат да му се вменят във вина. Това с оглед на изложеното по-горе относно присъединяването на други кредитори по реда на чл. 465 от ГПК се отнася и за самото прекратяване на изпълнителното производство. Предвид на това не са установени третото и четвъртото от посочените по-горе дисциплинарни нарушения.
Прекратяването на изпълнителното производство по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона, с изтичането на предвидения в разпоредбата срок, считано от последното извършено изпълнително действие. Затова към момента, в който [фирма] [населено място] с разпореждане от 13.01.2014 година е конституирана като взискател по изпълнително дело № 20118750401399, на мястото на взискателя „Р. (Б.)” ЕАД [населено място], въз основа на сключен между тях договор за прехвърляне на вземане, производството по изпълнително дело № 20118750401400 е било вече прекратено. С оглед на това изпълнително дело № 20118750401399 е било само с един взискател, а именно [фирма] [населено място], поради което не се е налагало извършване на разпределение на постъпилите по него суми.
Предвид на горното обжалваното решение на Д. к. на К. на ч. с. и. е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.09.2017 година на Д. к. на К. на ч. с. и., постановено по дисциплинарно дело № 2/2017 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.