1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр.София, 28.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2956/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. вх.№ 13717/ 25.07.2018 г. срещу определение на Софийски апелативен съд от 13.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 246/ 2018 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по частна касационна жалба вх.№ 6101/ 02.04.2018 г. в размер 15 лв и за предоставяне на правна помощ.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като се основава на документ с невярно съдържание: справка, издадена от Агенция по вписванията, според която притежава недвижими имоти. Твърди, че не притежава апартамент или гараж на [улица]в [населено място], нито вилен имот в кв.С. – Д.. Счита, че са налице предпоставките да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от задължението за плащане на такси, поради което моли определението на въззивния съд, с което тези му искания да отхвърлени, да бъде отменено и те да бъдат уважени.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на К. И. Б. против Софийска адвокатска колегия, предявени са осъдителни искове за сумите 250 000 лв – обезщетение за имуществени вреди и за сумата 500 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. По исковата молба е образувано гр.д.№ 185/ 2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, но поради отвод на всички съдии от този съд, горестоящият апелативен съд е изпратил същото за разглеждане от Пернишки окръжен съд. С определение от 26.10.2017 г. този съд е уважил възражението за местна неподсъдност, направеното от ответника с отговора срещу исковата молба, прекратил е производството по предявените искове пред себе си и е изпратил делото за разглеждане от местно компетентния Софийски градски съд. По частна жалба на К. Б. срещу този акт е образувано ч.гр.д.№ 246/ 2018 г. на Софийски апелативен съд, който с определение от 01.03.2018 г. го потвърдил. К. Б. е подал частна касационна жалба вх.№ 6101/ 02.04.2018 г. срещу въззивното определение, която въззивният съд приел за нередовна, тъй като не бил представен документ за внесена държавна такса, не била приподписана от адвокат и не било представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съдът дал указания за отстраняване на тези нередовности, след което К. Б. е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ, като представил декларация за материално и гражданско състояние, в която удостоверил, че няма недвижимо имущество, че страда от хронични заболявания и че живее разделно със съпругата си. За последните две обстоятелства съдът изискал доказателства от молителя, а за притежавано недвижимо имущество – справка от Агенция по вписванията. В издадената въз основа на това искане справка от Агенцията било удостоверено, че молителят притежава част от пристройка към вилна сграда в имот пл.№ 513 в кв.7 по плана на [населено място], м.”С. Д.”. Съдът дал указания на молителя да представи доказателства, че е отчуждил правото на собственост върху този имот, но такива не са депозирани. Въз основа на това обстоятелство съдът направил извод, че в представената декларация за имотно състояние К. Б. е посочил неверни обстоятелства и с обжалваното в настоящето производство определение е отхвърлил искането му за освобождаване от задължението за внасяне на такси и за предоставяне на правна помощ.
Определението е законосъобразно. Съгласно 83 ал.2 ГПК от задължението за внасяне на такси се освобождават физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, а съгласно чл.23 ал.3 ЗПП по граждански дела правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, когато съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая въззивният съд е установил, че молителят разполага с недвижимо имущество, което не е декларирал и е преценил, че той може да заплати дължимата такса от 15 лв и че разполага с възможности да ангажира правна помощ за своя сметка. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че изводът е направен въз основа на документ с невярно съдържание. Издадената от Агенция по вписванията справка е официален документ и се ползва с доказателствена сила за удостоверените в нея обстоятелства. Те не са опровергани от ищеца, макар че съдът му е осигурил възможност за това, поради което изводът, че ищецът разполага с имущество, е законосъобразен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 13.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 246/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: