2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.София, 11.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3476/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. М. М. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 302 от 05.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 2428/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба за определяне по реда на чл.123 ГПК на съд, който да разгледа предявен от Г. М. отрицателен установителен иск против [община] за недължимост на вземания по акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 ДОПК № 1-0203/ 16.12.2014 г.
Жалбоподателят поддържа, че постановилият преграждащото определение друг състав на Върховния касационен съд неправилно приел, че местната и родовата подсъдност на спора между него и [община] са определени по установените правила. Твърди, че Административен съд – Видин е отказал да разгледа този спор, като приел за приложими правилата на ГПК, а Видински окръжен съд прекратил производството поради приложимост към спора на правилата на АПК. Това, според жалбоподателя, съставлява отказ от правораздаване, който е в противоречие с практиката на Видински окръжен съд по други идентични дела. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Ч.гр.д.№ 2428/ 2018 г. е образувано пред Върховния касационен съд по молба на Г. М. да определи кой е компетентният съд да разгледа иска му против [община] за несъществуване на задължение за плащане на местни данъци, за чието събиране е образувано изпълнително производство пред държавен съдебен изпълнител, поради погасяването им по давност. Молителят е посочил, че е предявил иска пред Административен съд – Видин, който е приел, че делото е подсъдно на общите съдилища и го е препратил на Видински районен съд. Той е счел иска за недопустим и е прекратил производството пред него, като определението е потвърдено от въззивния Видински окръжен съд.
Другият състав на Върховния касационен съд е изискал делото от първоинстанционния съд, констатирал е, че производството по иска е прекратено с влязло в сила определение и е счел, че молбата по чл.123 ГПК е недопустима. Приел е, че чл.123 ГПК се прилага тогава, когато по законовите правила не може да се определи кой е компетентният да разгледа спора съд. В случая подсъдността е определена според правилата на глава ХІІ ГПК, спорът е разгледан и делото е приключило, поради което чл.123 ГПК е неприложим.
Обжалваното определение е законосъобразно. Неоснователно частният касатор излага в частната си жалба доводи за неправилност на определението, с което производството по иска му е прекратено от Видински окръжен съд. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като законосъобразността на преграждащото определение на въззивния съд не е негов предмет. Предмет на настоящето производство е правилността на определението на друг състав на Върховния касационен съд, с което е счетена за недопустима молбата за определяне на местно и родово компетентен съд за разглеждане на спор, който вече е разгледан от компетентния съд. По отношение на това процесуалноправно разрешение в обжалваното определение касаторът не е изложил никакви доводи. Доводите му са за неправилност на определението на Видински окръжен съд, с което се прекратява производството по иска му, което жалбоподателят третира като „отказ от правосъдие”. Такъв не е налице, тъй като прекратителното определение не поражда сила на пресъдено нещо и искът може да бъде предявен наново пред компетентния съд. Няма основание обаче този съд да бъде определен по реда на чл.123 ГПК, тъй като намесата на Върховния касационен съд е допустима само тогава, когато това не може да стане по правилата на глава ХІІ ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 302 от 05.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 2428/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: