– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551
гр. София 30.11.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2915 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6295/27.06.2018 година, подадена от О. М. Б., срещу определение № 230/31.05.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 973/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Горепосоченото определение се обжалва в частта му, с която съставът ВКС, ГК, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане подадената от О. М. Б. срещу определение № 507/28.12.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. частна жалба с вх. № 807/22.01.2018 година. В частната жалба са изложени доводи, че изводите на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, че О. М. Б. не е била участник и страна в производството по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. са неправилни и не съответстват на действителността. Поискано е определението да бъде отменено в обжалваната му част и делото да се върне на първия състав на ВКС за произнасяне по съществото на спора.
Ответницата по частната жалба Л. Ю. И. е подала отговор на същата с вх. № 6467/03.07.2018 година, в който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
О. М. Б. е била уведомена за обжалваното определение на 18.06.2017 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 6295/27.06.2018 година, като е подадена по пощата на 25.06.2018 година. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 507/28.12.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебният състав се е произнесъл по подадената от В. Б., срещу определение № 546/26.09.2017 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 398/2018 година, частна касационна жалба вх. № 6055/18.10.2017 година. С определението на Апелативен съд Варна е отменено определение № 1823/10.07.2017 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ХІІ състав, постановено по гр. д. № 845/2016 година в частта му, с която първоинстнационното производство е прекратено по отношение на В. Б. и делото е върната на пъроинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Същевременно първоинстанционното определение е потвърдено в частта му, с която производството е било прекратено по отношение на О. М. Б.. Съдебният състав по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че частната касационна жалба срещу въззивното определение е подадена само от В. Б., поради което е стигнал до извода, че с частта й съдържаща оплаквания за нарушени права на О. М. Б., частният жалбоподател упражнява чужди права в разрез с правилото на чл. 26, ал. 2 от ГПК, което води до недопустимост на жалбата в тази и част. Освен това е приел, че в частта, с която е отменено прекратяването на първоинстанционното производство по отношение на В. Б., определението на Апелативен съд Варна не подлежи на обжалване, тъй като не попада в кръга на тези по чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Срещу определение № 507/28.12.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е била подадена частна жалба с вх. № 807/24.01.2018 година от В. Б. и О. М. Б., по повод на която е постановено и обжалваното определение № 230/31.05.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 973/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. С него съдебният състав е потвърдил обжалваното определение по отношение на В. Б., като е оставил без разглеждане частната жалба в частта й отнасяща се до О. М. Б.. Прието е, че О. М. Б. не е взела участие в производството по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., поради което и не е процесуално легитимирана да обжалва постановения по делото акт.
С оглед на горното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Извод за това кои са страните във въззивното, съответно в касационното производство може да бъде направен с оглед разпоредбите на чл. 260, т. 1 и чл. 261, т. 1 от ГПК, съответно чл. 284, ал. 1, т. 1 и чл. 284, ал. 284, ал. 2, т. 2 от ГПК. От тях следва, че това са жалбоподателят и лицата, които участват в производството като насрещна страна. Определение № 546/26.09.2017 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 398/2018 година е постановено по повод на подадена от Л. Ю. И. частна жалба срещу първоинстанционно определение на Окръжен съд Варна, с което производството по делото било прекратено в неговата цялост. Затова както В. Б., така и О. М. Б. са били страни в развилото се пред Апелативен съд Варна производство. Частната касационна жалба срещу определение № 546/26.09.2017 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 398/2018 година обаче е била подадена само от В. Б.. В същата е посочено, че тя се подава от В. Б. чрез процесуалния му представител адвокат М. С. Д.. О. М. Б. не е посочена като жалбоподател съгласно изискването на чл. 284, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което не може да бъде прието че жалбата е подадена и от нейно име. Обстоятелството, че адвокат М. С. Д. е разполагал с пълномощно за процесуално представителство и по отношение на О. М. Б. не води до друг извод. В случай, че жалбоподателката е обжалвала определение № 546/26.09.2017 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 398/2018 година, то тя трябваше да бъде посочена като жалбоподател в частната касационна жалба вх. № 6055/18.10.2017 година, съответно в същата да е посочено че адвокат М. С. Д. действа и от нейно име. Само по себе си обстоятелството, че един процесуален представител разполага с представителна власт по отношение на повече от една страна по делото не означава, че при подадена от него жалба тя автоматично ползва всички представлявани. Извършените от процесуалния представител действия ползват само онези страни, от чието име са упражнени-в случая В. Б.. В частната касационна жалба О. М. Б. не е посочена като жалбоподател, нито пък е отразено, че адвокат М. С. Д. действа и като неин представител, а не само като такъв на В. Б.. С оглед на това както се посочи по-горе О. М. Б. не е била страна в производството, по което е постановено определение № 507/28.12.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., поради което и не разполага с възможност да обжалва постановения в това производство съдебен акт. Същевременно съдът не е бил задължен служебно да я конституира като страна в производството. Предмет на исковото производство е предявен от Л. Ю. И. срещу В. Б. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като се твърди че ответникът е придобил собствеността на притежавания от ищцата имот от лице което е действало от нейно име и за нейна сметка, но без да притежава валидно учредена представителна власт. О. М. Б. не е била страна по оспорваната сделка, а както е прието в ТР № 3/29.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 3/2016 година на ОСГК на ВКС при предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Това разрешение намира приложение и в случаите, когато се оспорва сделка, в която единият от съпрузите не е участвал, но е придобил права по силата на съпружеската имуществена общност. Затова макар и участието на О. М. Б. в исковото производство да се обосновава с това, че е съпруга на страната по оспорваната сделка В. Б., това й качество не я прави автоматично страна в производството, по което е постановено определение № 507/28.12.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 4964/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., нито пък съдът е бил длъжен да я конституира служебно в качеството й на жалбоподател.
С оглед на горното обжалваното в настоящето производство определение № 230/31.05.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 973/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 230/31.05.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 973/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.