ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
София, 12. декември 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4176 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 354/30.07.2018 на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 2672/2018, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение, с което е отказано образуването на производство по чл. 94 П. за възстановяване на изгубено или унищожено писмено доказателство, представено по делото.
Недоволен от определението е жалбоподателят М. Д. Д., който го обжалва в срок, като счита, че доказателството е необходимо за решаването на делото, тъй като индивидуализира имота, чиято собственост има отношение към предявения иск.
Ответниците по жалбата Д. Х. К. и Т. Х. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от съсътва на Върховния касационен съд и туря край на производството по възстановяване, намира, че то подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Частната жалба е редовна, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че на обжалване подлежи определение с което се възстановява или отказва исканото възстановяване, но не и определението, с което се отказва откриването на такова производство.
Правилно съдът е приел, че определението, с което се отказва откриването на производство по възстановяване на изгубено или унищожено писмено доказателство, представено по делото не подлежи на отделно обжалване с частна жалба.
Съдът по предявения иск е отказал да образува производство по възстановяване на нотариален акт № *** от 29.07.2004 г., тъй като не е намерил данни този акт да е представен и приет като доказателство по делото и е предоставил възможност на молителя да го представи „отново”. В обжалваното определение е изрично указано на молителя, че въпросът за необходимостта от производството по възстановяване може да бъде повдигнат при обжалването на решението, от страната, за която това решение е неизгодно.
В производството по частна жалба не може да се обсъжда представен ли е документът, или не е представен, както и може ли той да бъде приет като доказателство и ценен от съда с оглед на преклузивните срокове за представяне и приемане на доказателства. Тази преценка може да бъде извършена само от горната инстанция по жалба срещу постановеното решение.
Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 354/30.07.2018 на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 2672/2018.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.