О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
Гр.София, 14.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1941/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД против Определение № 1695/23 май 2017 г. по ч.гр.д.н.№ 1947/2017 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частна жалба на банката вх.№ 1702/ 2 март 2017 г. срещу определение на Кюстендилския окръжен съд по т.д.н.№ 73/2016 г. по описа на същия съд от 14.02.2017 г. по чл.638 ал.3 ТЗ. С определение на ВКС по чл.292 ГПК във вр.чл. 229 ал.1 т. 7 ГПК, постановено на 28.12.2017 г., производството по настоящото ч.т.д. е спряно до приключване на ТД № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. С ТР № 1/03.12.2018 г. по ТД № 1/2017 г. е разрешен въпросът подлежи ли на обжалване с определението по чл.638 а.3 ТЗ. С постановяването на цитираното тълкувателно решение са отстранени пречките за движение на производството по ч.т.д.№ 1941/2017 г. на Второ т.о. на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.230 ал.1 във вр.чл.229 ал.1 т. 4 ГПК за служебното му възобновяване.
Частната жалба, с която е сезиран ВКС, е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Софийския апелативен съд от вида на преграждащите развитието на делото, подлежащо на пряк касационен контрол.
За да остави без разглеждане частната жалба на „ПИБ“ АД София с вх. № 1702/2 март 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд срещу определението му по т.д.н.№ 73/2016 г. от 14.02.2017 г., Софийският апелативен съд е приел, че същата е недопустима поради необжалваемост на определението по чл.638 ал.3 ГПК, с което съдът по несъстоятелност не е разрешил продължаване на изпълнителните действия по изп.д.№ 20168440402934 на ЧСИ С. Я. рег. № 844 на КЧСИ с район на действия СГС.
В т. 6 на ТР № 1/2017 г. от 3.12.2018 г. на ОСТК е прието, че определенията по чл.638 ал.3 ТЗ не попадат между постановените от окръжните съдилища подлежащи на обжалване съдебни актове, нито са от вида на преграждащите развитието на производството по несъстоятелност независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията на спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност според мотивите на Тълкувателното решение, с което са преодолени противоречията в досегашната практика на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че изводът на САС за недопустимост на частната жалба, с която е сезиран, е правилен.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.т.д.№ 1941/2017 г. на Второ т.о. на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1695/23 май 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по ч.т.д.н. № 1947/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: