2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 17.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4468 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Г. Д., с адрес в затворническото общежитие К., приподписана от адв. Й. К., против разпореждане без номер от 29 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3608/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната частната му жалба против постановеното по същото дело определение без номер от 30 април 2018 г., като просрочена. В частната жалба се твърди, че срокът за изпращане на жалбата е спазен, тъй като изходящият му номер от общежитието е от 22.05.2018 г.
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, апелативният съд е приел, че определение без номер от 30 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3608/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], е съобщено на страната лично на 15 май 2018 г. Констатирано е, че частната жалба вх. № 9827/28.05.2018 г. срещу постановеното определение е подадена по пощата на 23.05.2018 г. – след изтичането на законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Изводът за просрочие на частната жалба се подкрепя от данните по делото. Преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на определението от 30.04.2018 г., е изтекъл на 22.05.2018 г. – един ден преди подаване на частната жалба на 23.05.2018 г., поради което правилно същата е върната на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Твърдението, че жалбата е с изходящ номер в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, не се оправдава от приложената по делото жалба, а и дори това да е така, то е безспорно, че молбата е подадена в пощата в деня след изтичане на законния срок, и това е датата, която следва да се съобрази по аргумент на чл. 62, ал. 2 ГПК. Тъй като изводът на въззивния съд за подаването на жалбата извън законоустановения срок е правилен, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 29 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3608/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: