О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 08.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2544 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Нафтекс петрол” ЕООД и „Кристъл асет мениджмънт” ЕООД срещу определение от 12.07.2018 г. по в.т.д.№108/2018 г. на АС Велико Търново, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 от ГПК, вр. чл.60б, ал.2, изр.2 от З. до приключване на производството по т.д.№1185/2018 г. на СГС с влязло в сила съдебно решение.
В жалбите се навеждат доводи за недопустимост на определението, тъй като компетентен да се произнесе по молба по чл.60б, ал.2, изр.2 от З. е съдът, пред който искът по чл.60б, ал.1 от З. е предявен, евентуално за неправилност, поради липсата на предпоставки за спиране на производството на посоченото основание – исковата молба по чл.60б, ал.1 от З. е нередовна, а и искът е недопустим.
Ответникът в частното производство – „КТБ” АД /н/, представляван от синдиците навежда доводи за неоснователност на частните жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови определението си, съставът на АС Велико Търново е посочил, че производството по в.т.д.№108/2018 г. е образувано по въззивни жалби на ищеца „КТБ” АД /н/ и ответника „Кристъл асет мениджмънт” ЕООД срещу постановеното по т.д.№79/2016 г. на ОС Ловеч решение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за установяване несъществуване на вземания на „Кристъл асет мениджмънт” ЕООД срещу длъжника „Нафтекс петрол” ЕООД, основанието на които е договор за цесия от 10.12.2014 г., сключен между „Елит петрол” АД, като цедент и „Кристъл асет мениджмънт” ЕООД, като цесионер. Констатирал е, че посоченият договор за цесия е предмет на иск, предявен по реда на чл.60б, ал.1 от З. от „КТБ” АД /н/ срещу „Елит петрол” АД и „Кристъл асет мениджмънт” ЕООД, за обявяване за недействителен по отношение на банката и кредиторите на несъстоятелността й, договора за цесия, тъй като е прехвърлено вземане с произход от банката, срещу което „Елит петрол” АД не е получил в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземането за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане. Предвид обстоятелството, че по исковата молба на „КТБ” АД /н/ е образувано и е висящо производство по т.д.№1185/2018 г. на СГС и с оглед постъпила от „КТБ” АД /н/ молба за спиране на въззивното производство, въззивният съд е достигнал до извод наличие на предпоставките по чл.60б, ал.2, изр.2 от З. за спиране на производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.60б, ал.2 от З., в случай, че искът по чл.60б, ал.1 от З. /за обявяване на недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността на сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане/ бъде уважен, третото лице губи качеството си на кредитор спрямо други лица, ако вземането му се основава на придобити в резултат на тази сделка права, като чл.60б, ал.2, изр.2 от З. предвижда, че по искане на банката или на кредиторите на несъстоятелността се спират всички висящи съдебни, съдебно-изпълнителни производства и/или производства по несъстоятелност с предмет вземането на третото лице, до влизане в сила на съдебното решение по чл.60б, ал.1 от З.. В цитираната разпоредба не е посочено изрично пред кой орган се подава и по кой ред се разглежда искането за спиране на съответните производства, но с оглед обстоятелството, че със спиране на съдебно-изпълнителните производства с посочения предмет ще се осъществи една от функциите на разпоредбата – да се обезпечи осъществяване на правата по решението по иска по чл.60б, ал.1 от З. /което като вид обезпечение следва да се постанови от съда, пред който е предявен иска по чл.60б, ал.1 от З./ следва извод, че със спирането на съдебните производства с предмет вземането на третото лице /преди постановяване на съдебно решение по тях и принудителното му изпълнение, което изпълнение както бе посочено може да бъде спряно/ се цели единствено правилното решаване на тези спорове, с оглед последиците, предвидени в чл.60б, ал.2, изр.1 от З.. Преценката относно предмета на тези производства и наличието на предпоставките за спиране следва да се осъществи на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, вр. чл.60б, ал.2, изр.1 от З., от съда, пред който делото е висящо /третата хипотеза – спиране на производствата по несъстоятелност, какво се разбира под производство по несъстоятелност и неговия предмет и т.н., не е предмет на делото и не следва да бъде разглеждана/.
С оглед изложеното обжалваното определение е допустимо и тъй като въпросите за допустимостта на иска по чл.60б, ал.1 от З. и редовността на исковата молба по този иск, се разрешава от съда, пред който това дело е висящо, а не от съда по чл.229, т.7 от ГПК, и при установеното по делото наличие на предпоставките по чл.60б, ал.2, изр.2 от З., обжалваното определение се явява и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.07.2018 г. по в.т.д.№108/2018 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.