1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр.София, 16.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 25/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. И. С. срещу разпореждане на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 174 от 04.10.2018 г. по пр. вх.№ 9021/ 04.10.2018 г., в частта му, с която на частния жалбоподател е върната негова частна жалба вх.№ 7923/ 10.09.2018 г. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 153 от 05.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 141/ 2018 г. С определението от 05.04.2018 г. друг състав на Върховен касационен съд частично е потвърдил и частично не е допуснал касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд от 16.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 5032/ 2017 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането от 04.10.2018 г. е постановено от незаконен състав – еднолично от съдия във ВКС, а не от тричленен негов състав. Оспорва и мотивите на разпореждането, според които определението на друг състав на Върховния касационен съд от 05.04.2018 г. не подлежи на обжалване. Според него се касае за акт, който прегражда развитието на производството и поради това същият може да бъде обжалван пред друг състав на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Основното производство е образувано пред Софийски градски съд по предявен иск от Р. И. С.. С определение от 27.05.2017 г. по гр.д.№ 13519/ 2013 г. първоинстанционният съд върнал исковата молба, а с разпореждане от 08.07.2015 г. оставил без движение подадените от Р. С. частни жалби срещу прекратителното определение и дал указания за отстраняване на нередовностите им. И двата акта са обжалвани от ищеца пред Софийски апелативен съд, по жалбите е образувано ч.гр.д.№ 5032/ 2017 г. С определение от 16.10.2017 г. въззивната инстанция потвърдила прекратителното определение от 27.05.2017 г., а частната жалба срещу разпореждането от 08.07.2015 г. оставила без разглеждане по същество с мотиви, че този акт не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението на въззивния съд е обжалвано от Р. С. пред Върховния касационен съд, по жалбите е образувано ч.гр.д.№ 141/ 2018 г., ІІІ г.о. С определение от 05.04.2018 г. касационната инстанция потвърдила актът на апелативния съд в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд от 08.07.2015 г., а в останалата част не допуснала касационно обжалване на въззивното определение. ВКС посочил, че определението му е окончателно. Въпреки това Р. С. е подал частна жалба срещу него и тя е върната с обжалваното в настоящето производство разпореждане.
Разпореждането е законосъобразно. Определенията на Върховния касационен съд, с които при условията на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК се потвърждават частни жалби срещу преграждащи определения на въззивния съд, са окончателни и не подлежат на обжалване. Възможности за инстанционен контрол върху тези определения ГПК не предвижда. Окончателни са и определенията, с които Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на атакуван пред него въззивен акт. Когато касационното обжалване не бъде допуснато, въззивният акт влиза в сила незабавно (чл.296 т.3 ГПК), а редовен инстанционен контрол над влязъл в сила съдебен акт процесуалният закон не допуска. Такъв акт може да бъде единствено отменен по реда на глава 24 ГПК, доколкото са налице основанията по чл.303 ГПК, но не и да бъде проверяван по реда на обжалването.
Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател, че само тричленен състав на съда би бил компетентен да провери допустимостта на жалбата му. Когато връща жалба съдът извършва действия по администриране на процеса, а не такива, които са свързани със съществото на спора. Затова в тези случаи разпореждането за връщане може да бъде издадено еднолично (арг. Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т.10).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 174 от 04.10.2018 г., в частта му, с която на частния жалбоподател е върната негова частна жалба вх.№ 7923/ 10.09.2018 г. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 153 от 05.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 141/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: