2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 24.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 227 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. В. И. против определение № 447/07.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 4186/2018 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение е недопустима, като я е оставил без разглеждане. Съставът на ВКС е приел, че поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да ? бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Посочено е, че молителят формално се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но нито един от наведените доводи не може да се отнесе към това отменително основание, както и към което и да е от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Прието е, че по същество молителят излага твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като този, който квалифицира исканията и молбите на страните, като с довод за неправилност, страната се опитва да ползва извънредното средство за отмяна, като квалифицира молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Липсата на укоримо поведение от страна на молителя за периода от 2012 г. до 2018 г. не е новонастъпило обстоятелство, относимо към разпоредбата на чл.303, т.1 ГПК, водещо до наличие на основание да се приеме, че е налице позоваване на основание, годно да доведе до отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Настоящият състав на ВКС споделя изводите в обжалваното определение, че страната се стреми към преразглеждане на спора по същество, твърдейки, че за ищеца по гражданското дело, по което е постановено влязлото в сила решение, не са настъпили вредите, за чието обезщетяване е присъдено обезщетение. Твърденията на ищеца са неправилност на постановеното решение, но не въз основа на новонастъпили обстоятелства, относими към разпоредбата на чл.303, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 447/07.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 4186/2018 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.