– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86
гр. София 19.02.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 (пети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4376 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, т. 1 от ГПК във връзка с чл.306, ал. 2 от ГПК и чл. 286, ал. 2 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 30 564/19.07.2018 година, подадена Т. А. Т., срещу разпореждане № 10 965/13.06.2018 година на Районен съд Бургас, 15-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3652/2015 година.
С обжалваното разпореждане съставът на Районен съд Бургас е върнал на Т. А. Т. подадената от него молба за отмяна на решение № VІ-63/08.08.2016 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 6-ти въззивен състав, постановено по гр. д. №862/2016 година, тъй като молителят поради не е отстранил нередовностите на същата в определения от съда срок.
В частната си жалба Т. А. Т. излага твърдения, че обжалваното разпореждане е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за надлежното администриране на молбата за отмяна.
Ж. А. С. е подала отговор на частната жалба с вх. № 43 547/25.10.2018 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане да бъде потвърдено.
Т. А. Т. е уведомен за обжалваното разпореждане на 12.07.2018 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 30 564/19.07.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № VІ-63/08.08.2016 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 6-ти въззивен състав, постановено по гр. д. №862/2016 година въззивният съд е потвърдил решение №1928/03.12.2015 година, поправено с решение № 529/22.03.2016 година, двете на Районен съд Бургас, 15-ти граждански състав, постановени по гр. д. № 3652/2015 година. С тях е прекратен сключения между Т. А. Т. и Ж. А. С. граждански брак, като упражняването на родителските права върху роденото от брака дете А. Т. Т. е предоставено на майката, а на Т. е определен режим на лични отношения с него, като е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка.
В молбата си за отмяна на решението Т. А. Т. е изложил твърдения, че не може да осъществи контакт с бившата си съпруга, същата не спазва установения режим на лични отношения с детето в резултат, на което той е отделен о него и не може да го вижда. Така изложените твърдения не се покриван с нито едно от установените с чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК и даденото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване първоинстанционният съд-Районен съд Бургас правилно е приел, че подадената от Т. молба за отмяна е нередовна. С оглед на това с разпореждане от 21.05.2018 година съдът е оставил молбата без движение като е дал на Т. А. Т. едноседмичен срок от съобщението да посочи основанието на молбата-а именно обстоятелствата покриващи се с някоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Тези указания са били връчени на Т. А. Т. на 07.06.2018 година, като от тази дата е започнал да тече определения от съда срок за отстраняване на нередовностите. В този срок е постъпила молба с вх. № 24 411/12.06.2018 година, с която Т. е заявил, че искането му за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Бургас не е на нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК, което било нормално с оглед на неговата ситуация. Основното му искане било да се вижда с дъщеря си, което според него могло да стане именно чрез отмяната на влязлото в сила решение на Окръжен съд Бургас в частта му, с която е определен режима на лични отношения с детето. Като е взел предвид тази молба съставът на Районен съд Бургас е приел, че с нея Т. уточнява, че не иска отмяна на решението на Окръжен съд Бургас и е постановил обжалваното разпореждане. С оглед на изложеното в молбата с вх. № 24 411/12.06.2018 година нередовностите на подадената от Т. А. Т. молба за отмяна на решение № VІ-63/08.08.2016 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 6-ти въззивен състав, постановено по гр. д. №862/2016 година не са отстранени. Постановеното въз основа на тази молба разпореждане № 10 965/13.06.2018 година на Районен съд Бургас, 15-ти граждански състав е преди изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна. Въпреки това, доколкото и впоследствие нито при подаването на частната жалба-в която се сочат първоначалните основания по молбата, нито след това Т. А. Т. е предприел действия за отстраняване на нередовностите е налице хипотезата на чл. 306, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 286 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10 965/13.06.2018 година на Районен съд Бургас, 15-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3652/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.