1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр.София, 22.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 594/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. В., К. К. К., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 340 от 09.10.2018 г. по гр.д.№ 2786/ 2018 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение на Добрички окръжен съд № 250 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 290/ 2014 г. С това решение на окръжния съд по иск на К. В. В. е поставена под пълно запрещение И. К. В..
Жалбоподателите поддържат, че ако са знаели за производството, образувано за поставяне на И. В. под пълно запрещение, са щели да встъпят в него и да я защитят. Считат, че решението за поставяне под запрещение на В. е постановено въз основа на необективна психиатрична експертиза, при неизпълнение на служебните задължения на съда и при бездействие на прокурора да защити интересите на ответницата. Според тях неправилно другият състав на ВКС счел, че липсва правен интерес от молбата, тъй като заинтересованите лица могат да инициират производство за отмяна на запрещението по реда на чл.340 ГПК. Считат, че по този ред запрещението би било вдигнато занапред, а техният интерес е това да стане с обратна сила, по реда на чл.303 и сл. ГПК, като няма пречка двете производства да се развият паралелно. Излагат довод, че първият от молителите е втори братовчед на И. В. и има правен интерес да иска отмяна на решението, с което е поставена под запрещение. В обжалваното определение било прието обратното, поради което молят то да бъде отменено и подадената молба за отмяна да бъде разгледана по същество.
Ответната по частната жалба страна – К. В. В. – оспорва частната жалба. Поддържа, че правилно другият състав на ВКС намерил отсъствие на правен интерес у молителите както поради това, че съществува друг ред за отмяна на запрещението, така и защото не са били страни в производство, по което то е постановено.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Гр.д.№ 290/ 2014 г. е образувано пред Добрички окръжен съд по молба на К. В. В. за поставяне на майка му И. К. В. под пълно запрещение. П. А. В., К. К. К., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. не са били конституирани като страни в това производство. С решение от 07.07.2014 г., в сила от 24.07.2014 г., окръжният съд уважил молбата поради това, че И. В. страда от заболяване, което не й позволява да разбира смисъла и значението на действията си и да ги ръководи. На 31.07.2017 г. частните жалбоподатели са поискали отмяна на влязлото в сила решение, но искането им е отхвърлено с определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 77 от 23.02.2018 г. по гр.д.№ 581/ 2018 г. На 11.05.2018 г. П. А. В., К. К. К., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. отново са поискали отмяната на влязлото в сила решение, като молбата им е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС. За да постанови този резултат, другият състав е приел, че всяко лице, посочено в хипотезата на чл.336 ал.1 ГПК може да поиска отмяна на запрещението, следователно такива лица нямат правен интерес от отмяната на влязлото в сила решение, с което дадено лице е поставено под пълно запрещение. Освен това съдът посочил, че неучаствалите лица в производството по поставяне под запрещение не могат да искат отмяна на влязлото в сила решение в хипотезите на чл.303 ГПК, тъй като не се явяват необходими другари на никоя от страните.
Определението е законосъобразно. П. А. В., К. К. К., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. не са били страна в производството по делото, по което е постановено и е влязло решението за поставяне на И. В. под запрещение. Затова те не биха могли нито да обжалват това решение (ППВС № 5/ 1979 г., ВСРБ, т.9), нито да искат неговата отмяна на основанията по чл.303 ал.1 ГПК. Посочената разпоредба легитимира като правоимащи да искат отмяната единствено лицата, които са участвали в производството. Частните жалбоподатели не могат да искат отмяна на влязлото в сила решение и при условията на чл.304 ГПК. В производството за поставяне под запрещение, където кръгът на правоимащите да предявят иска не е ограничен, институтът по чл.216 ал.2 ГПК е неприложим. Както е изяснено в ППВС № 5/ 1979 г., другарството на страната на ищеца по искове за поставяне под запрещение не е ограничено от закона, но зависи само от волята на правоимащите лица, то не е задължително. Затова неконституираните в производството по такъв иск, но разполагащи с правен интерес лица, могат по реда на по чл.340 ал.1 ГПК да поискат отмяна на запрещението, но не и на влязлото в сила решение, с което то е постановено.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, с присъждане на разноските на ответната страна, състоящи се в платено възнаграждение за адвокатска защита. Не следва да бъде уважено възражението на частните жалбоподатели за неприсъждане на цялото възнаграждение, тъй като платеният от ответника хонорар на процесуалния му представител от 300 лв не е прекомерен за сложността на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 340 от 09.10.2018 г. по гр.д.№ 2786/ 2018 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. А. В., Е. [ЕГН], [населено място], [община], К. К. К., Е. [ЕГН], [населено място], [община], К. Д. И., Е. [ЕГН], [населено място], [община], Л. Б. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община] и Р. П. А., Е. [ЕГН], [населено място], [община] да заплатят на К. В. В., Е. [ЕГН], [населено място], [община], 300 лв (триста лева) разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: