Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
София, 11.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 558 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 502 от 06.11.2018 г. по касационната жалба на С. В. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1406 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 6139 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя С. В. С. срещу ж.с.к. „Български художник“ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот – апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Със същото определение въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в останалата част.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да изложи аргументация и да разгледа всички направени възражения от ищеца по делото, за който е прието, че е обуславящ и е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 77 /17.03.2015 г. по гр.д. № 2010 /2014 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с
което в отговор на правен въпрос е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Настоящият състав споделя разрешението на правния въпрос в посоченото решение на ВКС, което отразява установена практика на ВКС, по изложените в него съображения.
Ответникът по касация ж.с.к. „Български художник“ оспорва основателността на касационната жалба.
Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 211 /14.12.2016 г. по гр.д. № 1386 /2015 г. на І г.о. на ВКС е обезсилено въззивно решение № 2070 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 2297 /2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о. поради нередовна искова молба и делото е върнато за разглеждане от друг състав на САС в една част.
С определение № 41 от 19.02.2018 г към настоящото производство е присъединена за разглеждане частната жалба на С. В. С. срещу определение № 3128 от 02.10.2017 г. по възз. гр.д. № 6139 /2016 г. на Софийски апелативен съд, г.о., постановено на основание чл.248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото въззивно решение № 1406 от 19.06.2017 г. в частта за разноските, като жалбоподателят С. В. С. е осъден да заплати на ж.с.к. „Български художник“ сумата 2 000 лева разноски пред ВКС.
Ж.с.к. „Български художник“ не е подала отговор на частната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови въззивното решение в частта, която е допусната до касационно обжалване, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Ответникът ж.с.к. „Български художник“ (нататък и само ж.с.к.) е придобил от ответника Сдружение „Съюз на българските художници“ (нататък и само СБХ), права на собственост върху индивидуализирани в мотивите терени, които са придобити от СБХ, който е обществена организация, в резултат на отреждане и отчуждаване срещу заплащане на обезщетения, за което СБХ се е снабдил с нотариален акт № 162 / 1975 г. Въззивният съд е изложил съображения за валидността на сделките, сключени след решения на органите на субектите и от надлежни представители. Приел е, че парцел …. по изменението на плана от 1986 г., в който е построена процесната сграда, е образуван от два парцела по предходния план – парцел …. – отреден за нужди на САБ и парцел …. – (отреден) за фонда на СБХ, но това не е довело до възникване на съсобственост, тъй като парцелите са такива по уличнорегулационния и по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия, предвидени в чл.42 ЗПИНМ (отм.) и чл.22 ЗТСУ (отм.), а не е налице обединяване на парцели по силата на дворищнорегулационния план и не се прилага разпоредбата на чл.29 ЗТСУ.
Относно извода си за възникнало в полза на праводателя СБХ право на собственост, въззивният съд се е позовал на решение № 354 /04.06.2009 г. по гр.д. № 700 /2008 г. на І г.о. на ВКС и решение № 277 /28.06.2012 г. по гр.д. № 259 /2012 г. на І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, като е приел, че : С нотариални актове с номера 183 /1994 г. и 184 /1994 г. СБХ прехвърля на ж.с.к. притежаваните от него 8 500 кв.м. , съставляващи самостоятелен парцел по плана от 1963 г. и 1975 г., включени в парцел …. кв. …. „д“ от местността „К. с. – плавателен канал“ съобразно изменението на плана от 1982 г. и 1986 г., независимо от отразеното прехвърляне на идеална част от парцела. С изменение на РП на кв. …. „д“ с влязла в сила заповед № РД 09-50-83 /24.02.2000 г. теренът на ж.с.к., върху който са изградените 10 блока, е обособен в самостоятелен парцел I – „за жилищно строителство, подземни и надземни гаражи и ателиета“, собственик на който предвид обсъдените отчуждаване, прехвърляния и изменения на плана е ж.с.к. „Български художник“. Така въззивният съд е достигнал до извод, че сградата е изградена върху собствен на ж.с.к. самостоятелен парцел с площ 8 500 кв.м. по плана от 1963 г. и 1978 г. и че така ж.с.к. е придобила права върху сградата и процесния апартамент по силата на приращение съгласно чл.92 ЗС. Въз основа на изложеното отрицателният установителен иск е отхвърлен като неоснователен.
По доводите за неправилност:
При дадения отговор на правния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя С. С., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по наведеното от ищеца с исковата молба твърдение, че е придобил процесния имот по давност, за което се е снабдил с констативен нотариален акт през 2008 г..
Въззивният съд е отбелязал, че ищецът претендира право на собственост въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1995 г. до 2005 г., когато е бил женен за Ю. В. – С., обсъдил е събраните по делото доказателства за обстоятелствата от фактическия състав на придобивната давност, т.е. приел е, че ищецът е предявил срещу ответника ж.с.к. това придобивно основание, но не се е произнесъл по твърдението на С. С. за изтекла в негова полза придобивна давност.
Поради това настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно в частта по иска на С. С. срещу ж.с.к. „Български художник“, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, поради което и на основание чл.295,ал.2 ГПК настоящият състав следва да разгледа спора за осъществяването на това придобивно основание по същество.
По същество по наведеното основание придобивна давност:
За твърдението си, че е придобил правото на собственост върху процесния апартамент по давност, С. С. представя констативен нотариален акт № …., том …., рег. № …., дело …. от …. г., съставен на 08.04.2008 г. по обстоятелствена проверка (л.11).
Своевременно, в отговора си на исковата молба (л.149 и следв. по делото на СГС) ж.с.к. „Български художник“ оспорва извода на нотариуса за осъществяването на придобивното основание (л.152), както и че от 1995 г. до предявяване на иска С. С. изобщо е живял в имота.
С. С. твърди, че е придобил владението на имота на основание представения по делото протокол от 30.09.1995 г. (л.26), подписан между „Барбуков“ ЕООД, Р. В. и него, по силата на който „Барбуков“ ЕООД, в качеството си на строител, се съгласява Р. В. да бъде заместена от С. С. като страна по договор от 03.02.1992 г., споразумение от 16.06.1994 г. и Анекс към договор № 7 /03.02.1992 г. и владението на процесния апартамент да бъде предадено на С. С..
С отговора на исковата молба ж.с.к. твърди, че протоколът е документ без достоверна дата, съставен за този процес (оспорва, че протоколът е съставен на посочената в него дата) (отговор на исковата молба – л.152 и молба – л.252).
Документът е частен, доводът, че не се ползва с достоверна дата е основателен и С. С. носи тежестта да докаже, че документът е съставен на посочената в него дата.
По делото е прието неоспорено заключение на съдебно – графическа експертиза (л.266 и сл. до л.268), според което не е възможно да се определи кога е съставен оспореният протокол и дали датата 30.09.1995 г. е достоверна. С. С. не сочи и не представя други доказателства за твърдението си за датата на съставянето на частния документ (протокола), поради което следва да бъде прието, че документът е съставен на датата, на която е представен по делото (с исковата молба на 23.03.2009 г.). От това следва извод, че въз основа на него владението върху процесния апартамент не е предадено на С. С. преди предявяването на иска.
По делото е установено и не се спори, че Р. В. е тъща на С. С. – майка на неговата съпруга. От представено по делото от С. С. удостоверение за сключен граждански брак (л.386) се установява, че С. В. С. и Ю. А. В. са сключили граждански брак на 21.07.1985 г., съпругата е приела фамилното име С..
Доводът на С. С., че проведеният с влязло в сила решение № 577 /10.07.2007 г. по гр.д. № 727 /2006 г. на ВКС, II г.о. (л.41 и сл. по делото на СГС) иск с правно основание чл.38а ЗЖСК на член – кооператора в ж.с.к. „Български художник“ З. К. В. срещу Р. В., не обвързва С. С. и не може да му се противопостави е основателен. Безспорно е обаче, че по това дело Р. В. е единствената, която е твърдяла и доказвала, че е владелец на процесния имот. Тя е споменала С. С. за пръв път в молба за отмяна на решението по гр.д. № 727 /2006 г. на ВКС, II г.о., с което срещу нея е проведен искът по чл.38а ЗЖСК. (С решение № 158 /09.05.2008 г. по гр.д. № 811 /2007 г. на ВКС, 5-чл. състав (л.47 и сл. по делото на СГС) тази молба за отмяна е оставена без уважение).
Т.е. установено е, че преди завеждането на настоящото дело С. С. не е твърдял пред ж.с.к., нито пред член – кооператорите в ж.с.к. (легитимирани да водят иск по чл.38а ЗЖСК), че е владелец на процесния имот.
По делото липсват писмени доказателства за установяването на фактическата власт върху процесния апартамент от С. С. и за предаване на владението върху процесния апартамент на С. С. преди завеждането на делото.
По искане на страните за това са събрани свидетелски показания.
От показанията и на двете групи свидетели се установява, че от 1999 г. в имота живеят Р. В. и съпругът и, които са майка и баща на съпругата на С. С. – Ю. (и са тъща и тъст на С. С.), а С. С. живее със семейството си във Франция, където работи. Свидетелката Т. И. се е виждала със С. С. и съпругата му в Париж през 2009 г.
Посочените от С. С. свидетели са посещавали процесния апартамент в присъствието на С. С. и съпругата му и са чували от тях, че са заплатили за придобиването му и извършват в него строителни работи като собственици. Т.е. нямат други и непосредствени впечатления за твърдените от С. С. и съпругата му факти, които са твърдения в собствен интерес.
Посочената от С. С. свидетелка Р. Б. – С. твърди, че от 1999 г. той живее със семейството си в чужбина, както и че списъците за тока са на името на тъста на С. С., който ходи на събранията на блока. Тези твърдения не противоречат на твърденията на посочените от насрещната страна свидетели, освен това настоящият състав преценява твърденията на свидетелката за тези обстоятелства като неизгодни за С. С., поради което ги кредитира. Съдът не кредитира останалата част от показанията на тази свидетелка, тъй като те се различават от дадените пред нотариуса показания в процедурата по обстоятелствена проверка (протоколът е от 07.02.2008 г., на л.222, и е част от представеното в цялост нотариално дело), че от 1995 г. само С. С. се е помещавал в имота и го е владял като собствен.
От показанията на посочените от ж.с.к. свидетели Д. М., която живее в съседство на процесния апартамент (л.271), Д. Н. (л.374) – член на ж.с.к., и Л. Б. (л.375) – член на ж.с.к., се установява, че от 1999 г. в процесния апартамент живее Р. В. със съпруга си и на вратата има табелка „семейство В.“ (по това време съпругата на ищеца е с фамилия С.). На общите събрания на ж.с.к. било отчетено, че е установено от ръководството на ж.с.к., че в процесния апартамент живее Р. В..
Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателствата се установява, че в процесния апартамент до предявяването на исковата молба по делото са живели и живеят Р. В. и съпругът и (тъща и тъст на С. С.), които не са демонстрирали пред ж.с.к и член-кооператорите, че упражняват фактическа власт за друго лице. Не се установява владението върху процесния апартамент да е било предадено на С. С. от предишен владелец, нито С. С. да е отнел владението от предишен владелец.
При тези изводи, установените обстоятелства, че С. С. и съпругата му са участвали в ремонтни работи и са живели в процесния апартамент преди 1999 г. и го посещават след това при връщанията си от чужбина, където живеят и работят (доколкото са доказани), настоящият състав преценява като търпими действия на лица, допуснати от свои близки роднини, които са упражнявали фактическа власт преди тях, които (търпими действия) не представляват упражняване на фактическа власт.
Настоящият състав намира също, че по делото не са установени никакви факти, от които да се разкрива намерението на С. С. да държи процесния имот като свой (такова намерение да е било демонстрирано явно), каквито биха били налице, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. В случая не е установено нито ж.с.к., нито член-кооператорите в нея, които са извършвали проучване кои лица упражняват фактическа власт върху изградените по възлагане от ж.с.к. апартаменти (за да извършат правни действия срещу тях в защита на своите права), да са разбрали за намеренията на С. С.. Твърденията на С. С. и съпругата му пред посочените от тях свидетели – техни близки, които са ги посещавали в имота, че са заплатили за придобиването на апартамента, не представляват действия, които да могат да бъдат определени, като демонстрация на явно владение.
Поради всичко това настоящият състав приема, че ж.с.к. „Български художник“ е доказала по делото несъществуването на признатото от нотариуса право на С. С. на собственост върху процесния апартамент.
Към изложеното може да се добави, че настоящият състав намира за правилни изложените по-горе правни изводи на въззивния съд, че ж.с.к. „Български художник“ е придобила права на собственост върху сградата, в която се намира процесния апартамент, по приращение (чл.92 ЗС).
От изложеното следва крайния извод, че с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба на С. В. С.:
При новото разглеждане на делото САС е осъдил С. В. С. да заплати на ж.с.к. разноски за първото касационно производство, като в мотивите си е обсъдил постановеното от ВКС в първото касационно производство определение от 23.02.2017 г. по гр.д. № 1386 /2015 г. по описа на ВКС, I г.о., с което е отхвърлено искането на ж.с.к. за осъждане на С. В. С. за съдебни разноски в първата касационна инстанция.
Неоснователен е доводът, че САС се е произнесъл недопустимо, тъй като той се е произнесъл на основание чл.294,ал.2 ГПК, след като в изпълнение на указанията на ВКС е дал възможност на С. В. С. да отстрани нередовностите на иска си срещу ж.с.к. и след което се е поизнесъл по неговата основателност, докато ВКС се е произнесъл по искане за присъждане на разноски в един предходен момент – при обезсилено първо решение по отрицателния установителен иск на С. В. С. срещу ж.с.к. Присъждането на разноски от състава на САС е с оглед изхода от спора, изводите на състава на САС за представения списък за разноски и уговорения и заплатен размер на възнаграждението за процесуално представителство са обосновани. Поради което частна жалба е неоснователна, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските в касационното производство: с оглед изхода от спора С. В. С. няма право на разноски, искането на ж.с.к. „Български художник“ е основателно и доказано за сумата 2 000 лева, посочена в представения списък за разноски и чието заплащане е удостоверено с представената разписка за получаване на сумата.
Воден от горното и на основание чл.295 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1406 от 19.06.2017 г. по възз. гр.д. № 6139 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., в допуснатата до обжалване част, с която с него е потвърдено решение № 2673 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 2659 /2008 г. по описа на СГС, г.о., 21 с-в., в частта, с която с него е отхвърлен предявеният от С. В. С. срещу ж.с.к. „Български художник“ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот – апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Потвърждава определение № 3128 от 02.10.2017 г. по възз. гр.д. № 6139 /2016 г. на Софийски апелативен съд, г.о., постановено на основание чл.248 ГПК.
Осъжда С. В. С. да заплати на ж.с.к. „Български художник“ сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски при повторното разглеждане на делото от касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.