– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. София 02.04.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 (седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2377 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 9795/29.03.2018 година, подадена от К. И. К., срещу определение № 578/02.03.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година.
С обжалваното съставът на Окръжен съд Варна е оставил без уважение направеното от К. И. К., с молба вх. № 2946/29.01.2018 година, искане за изменение на решение № 1798/01.12.2017 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година в частта му за разноските, като присъдените в полза на М. И. Н. разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени, а на нея да й бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от въззивната и жалба.
В подадената от К. И. К. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от нея молба вх. № 2946/29.01.2018 година за изменение решение № 1798/01.12.2017 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година в частта му за разноските да бъде уважена.
Ответникът по частната жалба М. И. Н. е подал отговор на същата с вх. № 16 791/06.06.2018 година, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
К. И. К., е била уведомена за обжалваното определение на 20.03.2018 година, като частната й жалба е с вх. № 9795/29.03.2018 година, като е подадена по пощата на 27.03.2018 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави искането на К. И. К., за изменение на решение № 2166/26.05.2017 година на Районен съд Варна, ХLІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 8424/2015 година в частта му за разноските съставът на Окръжен съд Варна е приел, че с решението въззивният съд е потвърдил първоинстанционноторешение № 2166/26.05.2017 година на Районен съд Варна, ХLІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 8424/2015 година, в частта му, с която упражняването на родителските права върху малолетното дете М. М. Н. е предоставено на бащата М. И. Н., а майката К. И. К. е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 115.00 лева, считано от влизането на решението в сила до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, платима на всяко пето число на месеца, за който се дължи, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отменил решението на първата инстанция в частта му относно режима на личните отношения и е определен нов такъв, като на К. е дадено право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато-от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка година на рождения ден на майката-двадесет и трети март от 10.00 часа до 18.00 часа; всяка нечетна година-дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са обявени за неучебни и почивни от 18.00 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16.00 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година-дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18.00 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18.00 часа на последния почивен/неучебен ден; последните пет дни от коледната и великденската ваканции. Със същото решение съставът на Окръжен съд Варна е осъдил К. И. К. да заплати на М. И. Н. сумата от 1505.00 лева, представляваща раазноски по делото, направени пред въззивната инстанция.
Изложени са съображения, че с оглед на горепосочения резултат от спора пред въззивната инстанция Н. не дължи на К. И. К. разноски по делото за пред въззивната инстанция. Подадената от нея срещу първоинстанционното решение въззивна жалба била възприета от състава на Окръжен съд Варна като неоснователна, включително и в частта й относно режима на личните отношения. След като бил сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение, в частта относно режима на личните отношения, въззивният съд имал задължението служебно да следи за зачитането на интересите на детето, като не бил обвързан от оплакванията и предложения от страните режим. В конкретния случай съставът на Окръжен съд Варна бил предприел служебно действия във връзка с изменението на режима на личните отношения между детето и К. И. К., а не с оглед на подадената от последната въззивна жалба.
Освен това е посочено, че съставът на Окръжен съд Варна приема за неоснователно и направеното от К. И. К. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от М. И. Н. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Предмет на разглеждане в производството, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, били кумулативно съединени искове за предоставянето на родителските права, определянето на местоживеенето на детето, режима на личните отношения и заплащането на издръжка. С оглед на броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на М. И. Н., заплатеното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1500.00 лева не било прекомерно и не следвало да бъде намалявано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предмет на разглеждане както пред първоинстанционния съд, така и пред Окръжен съд Варна са били искане по чл. 172, ал. 2 от СК и иск за издръжка по чл. 143 от СК. Производството по чл. 127, ал. 2 от СК има характера на спорна съдебна администрация, но доколкото спорът се разглежда от съда и за него са приложими общите правила за разглеждане на исковите производства, то отговорността за разноските между страните следва да бъде понесена с оглед на правилото на чл. 78 от СК. В т. 21 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС е посочено, че дължимата се за тези производства държавна такса се определя по реда на т. 16 от ТДГПК. За същите обаче се дължи адвокатско възнаграждение минимума, на което при липса на изрична разпоредба следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.072004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300.00 лева. В същия размер по силата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.072004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определено и минималното възнаграждение по предявения иск по чл. 143 от СК. С оглед на това минималното адвокатско възнаграждение за двете производства е в размер на 600.00 лева, като след включването на ДДС, този размер възлиза на 720.00 лева, което е по-малко от уговореното и заплатено от М. И. Н. такова от 1500.00 лева. Само това обстоятелство обаче не установява прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дори и при прекомерност на възнаграждението съдът не е задължен да определи минималното такова, а трябва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и да определи размера на възнаграждението с оглед на нея, без да слиза под установения минимум.. Намаляването по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е допустимо, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Правната и фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от страните процесуални действия. Последните като правно съдържание са различни от правната и фактическата сложност на делото. Поради това само по себе си обстоятелствата, дали производството по делото е прекратено поради оттеглянето или отказ от иска или дали са извършени само определен брой процесуални действия не представляват самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид на това времетраенето на производството пред въззивната инстанция само по себе си не може да обуслови намаляване на адвокатското възнаграждение, както е поискано с частната жалба. Основание за намаляване не представлява и обстоятелството, че производството по чл. 127, ал. 2 от СК по съществото си е такова по спорна съдебна администрация, тъй като фактическата и правна сложност на делото не се определя от вида на производството, а с оглед на посочените по-горе критерии. Затова и не може да бъде прието, че това производство изначално не се отличава с фактическа и правна сложност, както се твърди в частната жалба. В случая заплатеното от М. И. Н. адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, предвид характера на направените пред съда искания за защита, наведените от страните доводи и възражения, обема на представените доказателства и фактите, които са предмет на изследване в производството
С оглед на това обжалваното определение на Окръжен съд Варна трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 578/02.03.2018 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1679/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.