О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
Гр.София, 17.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 697/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 2 изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД София срещу Определение № 143/21.02.2019 г., постановено по ч.т.д.№ 36/2019 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на пълномощника на „А1 България“ ЕАД срещу определение № 427/12.10.2018 г. по ч.т.д.№ 576/2018 г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено първоинстанционно определение № 646/11.09.2018 г. по т.д.№ 237/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик за оставяне без уважение молба на касатора до съда по несъстоятелност на „Хенди ТЕЛ“ ЕООД Пазарджик за конституирането му по реда на чл.629 ал. 4 ТЗ като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност срещу „Хенди – Тел“ ЕООД. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и връщането на делото на състава за разглеждане на частната жалба по същество.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Второ т.о. на ВКС е приел, че атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд не попада в кръга на определенията, подлежащи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.613а ал.1 ТЗ съдържа изчерпателно изброяване на съдебните актове, постановени в производството по несъстоятелност от окръжните съдилища, подлежащи на въззивно и касационно обжалване по общия ред на ГПК. Извън случаите по ал.1 всички други решения и определения на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Определението по чл.629 ал.4 ТЗ е постановено в рамките на специалното производство по несъстоятелност по Глава ІV от ТЗ и за него е приложима разпоредбата на чл.613 ал.3 ТЗ, изключваща касационното обжалване като способ за защита.
Извършената от състава преценка относно допустимостта на касационната частна жалба е правилна. Неоснователен е доводът на жалбоподателя относно приложението на разпоредбата на чл.613а ТЗ само по отношение на актовете, постановени след откриването на производството по несъстоятелност. То включва и исковата фаза на производството, както и процесуалните действия по подготовката на молбата по чл.625 ТЗ за разглеждане в открито с.з. Обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни правни норми. Такава регламентация по отношение актовете на съда по несъстоятелност се съдържа в разпоредбите на чл.613а ТЗ. В алинея 1 на цитираната норма са изчерпателно изброени актовете, подлежащи на обжалване по общия ред. За всички останали актове, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, е предвидено, че подлежат на инстанционен контрол само пред съответния апелативен съд. По отношение на тази втора група актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, като те не подлежат на касационен контрол. Обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274 ал.1 ГПК. Определението по чл.629 ал.4 ТЗ не въздейства преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност, преграждащият ефект на отказа е само по отношение на искащия да се присъедини кредитор и не рефлектира върху развитието на производството, в което е постановено. Предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.629 ал.4 ТЗ не е налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение на ВКС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл. 274 ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 143/21.02.2019 г., постановено по ч.т.д.№ 36/2019 г. на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Николай Марков, изложено при постановяване на определението по ч.т.д.№697/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение
По въпроса относно преграждащия характер на определението, с което съдът по несъстоятелността не е допуснал присъединяване на кредитор по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ, е формирана и съдебна практика на ВКС /определение №149 от 12.02.2014 г. по ч.т.д.№ 4774/2013 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №268 от 20.06.2016 г. по ч.т.д.№1262/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №460 от 31.10.2016 г. по ч.т.д.№2037/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение и др., постановени по реда на чл.274, ал.2 от ГПК/ в обратен на възприетия от мнозинството от настоящия съдебен състав смисъл, която практика следваше да бъде споделена при постановяване на определението по ч.т.д.№697/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. Съгласно същата, преграждащият ефект следва да се преценява не по отношение на развитието на вече образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 от ТЗ, а по отношение на искащото присъединяване лице – кредитор, с оглед реализиране на правата, които разпоредбата на чл.629, ал.4 от ТЗ му осигурява – на възможна главна страна, съмолител в процеса, обвързана във всички случаи от решението за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от участието й. Именно с оглед обвързаността от решението по делото е и предвиденото от законодателя право на участие във вече образувано производство, тъй като възможността молителят – кредитор да защити интереса си от откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник в самостоятелно, образувано по негова молба производство по чл.625 от ТЗ, не е абсолютно гарантирана, напротив – изключена е, в случай на уважаване на първата по ред молба по чл.625 от ТЗ, с оглед действието на постановеното решение, съгласно чл.630, ал.3 от ТЗ. Не може интересът на този кредитор да се прецени като адекватно защитен поради възможността да упражни правото си самостоятелно, в случай на отхвърляне на по-рано подадената молба по чл.625 от ТЗ или поради възможността да иска присъединяване по реда на чл.213 от ГПК на образуваното по негова молба паралелно производство. Подобна логика освен, че е в абсолютен контраст с изискванията за процесуална икономия, подхвърля защитата на правото на този кредитор на случайността. С правото на присъединяване по чл.629, ал.4 от ТЗ е защитен интересът на кредитора да съдейства за постановяване на адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност – относно действителната начална дата на неплатежоспособност, относно прилагане на кореспондиращото на фактическите обстоятелства правно основание – чл.630, ал.1 или ал.2 от ТЗ или чл.632 от ТЗ и на налагане на надлежни обезпечителни мерки, вкл. привременни, а така също и интересът му от възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл.625 от ТЗ, при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността /поради това възможността за нова молба по чл.625 от ТЗ при отхвърляне на първоначално подадената от друг кредитор, не осигурява идентична защита/. Още повече, изключването на възможността за образуване на повече от едно производства по чл.625 от ТЗ, срещу един и същ длъжник от различни кредитори, е разрешение щадящо бъдещата маса на несъстоятелността /с оглед спестяване на разноски /, в случай на уважаване молбата и явяващо се в интерес, а не в противоречие с интереса на вече конституираните кредитори, а и на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, с оглед бъдещото им удовлетворяване.
С оглед изложеното обжалваното определение следваше да бъде отменено.
съдия Николай Марков: