Р Е Ш Е Н И Е
№ 257/18 г.
София, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4002 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на ст.юрисконсулт Хр.Д. като процесуален представител на „БДЖ-Пътничмески превози“ ЕООД София срещу въззивното решение на СГС от 15.6.2017г. по гр.д. № 1999/2017г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 429/15.5.2018г. по въпроса за критериите за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 КТ.
В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Иска се отменяване на решението и произнасяне по спора по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по касационната жалба П. В. Й. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 16.11.2016г. по гр.д. № 38602/2015г., с което са уважени предявените от П. Й. срещу „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, последният – частично.
Въззивният съд е приел, че не е било налице основанието по чл.328 ал.2 КТ за уволнението на ищцата от длъжността „ръководител сектор, обща администрация“. Това основание за уволнение е приложимо само по отношение на служители, които ръководят звена, от работата на които зависят стопанските резултати на предприятието; дали длъжността е ръководна се преценява въз основа на включените в нея трудови функции и мястото й в общата структура на длъжностите в предприятието, като само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ или се определя като ръководна по ЕКД, не обосновава извод за ръководни /управленски/ функции. Съдът е взел предвид възложените с договора за управление задължения на управителя, поставени с Плана за преструктуриране и финансово стабилизиране на „Холдинг БДЖ” ЕАД за периода 2013 – 2023г. в частта му относно ответното дружество, както и основните приоритети на последното – провеждане на активна технологична и търговска политика за задоволяване потребностите на клиентите от качествен, бърз, безопасен и удобен железопътен пътнически транспорт, изпълнение на изискванията за на европейските регламенти за качество на обслужване на пътниците, създаване на нова визия чрез подмяна на подвижния състав и разширяване гамата от услуги при гарантирано финансиране подмяната на подвижния състав и изграждането на информационни системи, реализиране на модерна маркетингова стратегия, повишаване качеството и организацията на информационното обслужване на клиентите и др. Взети са предвид основната функция на длъжността на ищцата – осигуряване на административно-стопанското обслужване на дружеството, както и основните й трудови задължения – отговаря за нормалното функциониране на системите за масово обслужване в ресор административно-стопански; ръководи и организира дейността по поддръжка на сградата и помещенията в нея, както и обезпечаване работата на служителите с офис-обзавеждане и консумативи; координира връзките и организацията за осигуряване функционирането на системите за осветление, отопление, В и К и противопожарни средства, както и сервизно поддържане на офис техниката в сградата. Предвидено в длъжностната характеристика е, че длъжността административно е подчинена на управителя, а оперативно и функционално – на ръководителя на отдел „Обща администрация“, на директора на Дирекция „Финанси и администрация“ и на управителя, като подчинени на длъжността са служителите в сектора. При тези обстоятелства е направен извод, че задълженията на ищцата не са свързани със звено, от работата на което да зависят стопанските резултати на предприятието, дейността на сектора не е свързана с постигането на заложените в плана резултати, основната функция на ищцата е осигуряване на административно-стопанското обслужване на дружеството, а единствените ръководни функции са относно дейността по поддръжка на сградата и помещенията в нея и обезпечаване работата на служителите с офис обзавеждане и консумативи; длъжността е изцяло изпълнителска и организационна, което следва и от мястото й в структурата на предприятието, състояща се от дирекциии, те – от отдели, а част от тях са разделени на сектори, всеки със свой ръководител, длъжността е в ниското йерархично ниво, подчинена на ръководителя на отдела, на директора на дирекция и едва тогава на управителя.
Според практиката на ВКС, обективирана например в решенията по гр.д. № 726/2011г. 4 ГО, по гр.д. № 582./2012г. 3 ГО, по гр.д. № 2682/2013г. 3 Г. гр.д. № 2712/2014г. 4 ГО, по гр.д. № 117/2016г. 4 ГО, която настоящият състав споделя, с оглед отговорността на управителя пред възложителя за постигането на определен стопански резултат по сключен помежду им договор за управление с разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ на управителя е предоставена свобода за формиране на ръководен /управленски/ екип за изпълнение на бизнес програмата му, респективно на договора за управление. Дали служител е част от ръководството на предприятието е въпрос, относно който не са определящи наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление.
Касационната жалба е неоснователна.
Законосъобразно и в съответствие с представените доказателства въззивният съд е приел, че длъжността на ищцата не е ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. От представените разписание на длъжностите в централното управление на ответника и характеристики за всички длъжности в отдел „Обща администрация“ и на включения в него сектор „Обща администрация“, без тази за ръководителя на отдела, е видно, че организирането, ръководенето и координирането на цялостната дейност за нормалното функциониране на системите за масово обслужване във всички териториални структури, свързани с административно-стопанската дейност на ответното дружество, е характеристика на отдела като организационно звено в структурата на централното управление на дружеството. Това, обаче, не обосновава ръководен характер на процесната длъжност, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба съображения, защото тази характеристика е включена в длъжностните характеристики на всички работещи в отдела – ръководителя му и двама служители /гл.експерт, административен с основна функция на длъжността осигуряване на административно-стопанското обслужване на дружеството, организиране на документооборота в него, и инспектор, административен с основна функция на длъжността организиране, водене и контролиране на документооборота на дружеството в административно-стопанската дейност, пренасяне и доставяне на пратки, документи, писма и др. за служебната кореспонденция, осигуряване размножаването на документи, следене за навременно обслужване на заявки за канцеларски материали и консумативи/, и в сектора – ръководителя му и петнадесет служители /организатор, административно обслужване с основна функция на длъжността осигуряване на административно-стопанското обслужване на дружеството, организиране на документооборота – две щатни бройки, десет щата за портиери и три щата за организатор, транспортно обслужване, шофьор/, на всеки от които са възложени конкретни задължения по осъществяването на дейността на отдела. Ръководен характер на длъжността на ищцата не следва и от основната й функция – осигуряване на административно-стопанското обслужване на дружеството, както и от конкретните включени в нея задължения. Сред тях са координирането на връзките и организацията за осигуряване функционирането на системите за осветление, отопление, В и К и противопожарни средства, както и сервизно поддържане на офис-техниката в сградата, и отговарянето за нормалното функциониране на системите за масово обслужване в ресор административно-стопански, а не организирането, ръководенето и координирането на цялостната дейност за функционирането на тези системи във всички териториални структури, както касаторът твърди. Само дейността по поддръжката на една сграда /вероятно на централното управление/ и обезпечаването на работата на служителите с офис-обзавеждане и консумативи е възложена на ищцата да ръководи и организира. Така, както са предвидени, тези функции имат обслужващ, спомагателен характер, свързан с осигуряване функционирането на /част от/ материалната база на предприятието чрез отопление, осветление, офис обзавеждане. Разбира се, осъществяването и на тези дейности е необходимо, но няма данни по делото, обосноваващи извод от тях непосредствено да зависи постигането на заложените в бизнес плана на управителя стопански резултати на дружеството, а не се сочи от ответника тези дейности да са и сред включените в плана управленски приоритети по сключения договор за управление. С оглед характера на трудовите функции на ищцата, дейността на ръководеното от нея звено, мястото на звеното и на длъжността в структурата на дружеството – в отдел „Обща администрация“, на чийто ръководител тя е непосредствено подчинена и който от данните по делото следва, че осъществява организирането, ръководството и координирането на цялостната дейност за нормалното функциониране на системите за масово обслужване на всички териториални структури, свързани с административно-стопанската дейност на дружеството /тъй като такива функции не са включени в нито една от останалите длъжности в отдела и сектора/, се налага извод, че тя не е била ръководител, от когото са зависели основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието, поради което не е била част от неговото ръководство по смисъла на чл.328 ал.2 КТ.
В заключение касаторът, чиято е била тежестта, не е представил по делото доказателства, обосноваващи възможността за формиране на категоричен извод за наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с Й..
По изложените съображения атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени 200лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав, постановено на 15.VІ.2017г. по гр.д. № 1999/2017г.
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД София да заплати на П. В. Й. от София 200лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: