О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 30.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1291 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. А. срещу определение №63 от 01.03.2019 г. по т.д.№455/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на определение №267 от 05.06.2018 г. по ч.т.д.№1382/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е отменено определение №67 от 09.02.2018 г. по ч.гр.д.№58/2018 г. на АС Пловдив и потвърденото с него определение за спиране на производството по гр.д.№655/2014 г. на ОС Пловдив.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно като противоречащо на разясненията в т.1 и т.2 от ППВС 2/1977 г. – определението, чиято отмяна е поискана, има сходни последици с последиците на влязло в сила решение тъй като след постановяването му въпросът за преюдициалността между двете съдебни производства не може да бъде пререшаван.
Ответникът по молбата за отмяна – „У. Б.” АД заявява становище за неоснователността й.
Ответниците А. В. А. Й. А. А. заявяват становище за основателност на частната жалба.
Останалите ответници не заявяват сктановище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че съгласно задължителната практика на ВКС: ТР №7/14 на ОСГТК, в обсега на подлежащите на отмяна по чл.303 и сл. от ГПК съдебни актове, попадат само такива, които съгласно т.2 на Постановление №2/1977 г. на Пленума на Върховния съд се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които, поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. В този смисъл и тъй като съдебният акт, с който ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК е отменил въззивно определение и потвърденото с него определение за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито прегражда хода на делото, е достигнал до извод за недопустимост на молбата за отмяна.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Уреденото в разпоредбата на чл.303 и сл. от ГПК производство за отмяна, представлява извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, като съгласно разясненията, дадени в т.2 от ППВС №2 от 29.09.1977 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. От друга страна в мотивите на т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 от ГПК.
В процесния случай се претендира отмяна на определение на ВКС, с което е отменено въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение за спиране на исково производство. Това определение няма правните последици на влязло в сила решение и не формира сила на пресъдено нещо. Евентуалното бъдещо отпадане на правния интерес по отношение иска по чл.177, ал.1 от ЗЗД, с оглед възможно отхвърлително решение по установителния иск по чл.422 от ГПК, ще подлежи на съобразяване на основание чл.235, ал.3 ГПК, респективно не се погасява правото на молителя да получи защита на правата си, което води до извод, че извънредното процесуално средство за съдебен контрол на неправилни съдебни актове не може да намери приложение.
С оглед изложеното неоснователни са наведените в частната жалба доводи за несъобразяване с разясненията, дадени в т.2 от ППВС 2/1977 г. поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №63 от 01.03.2019 г. по т.д.№455/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.