5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346/31.05.2019
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 1227 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 , изр. 2 от ГПК.
„Плевен текстил груп“ ЕООД обжалва определение № 6 от 02.01.2019 г. по ч.т.д. 2429/18 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 446 от 25.4.2018 г., постановено по т.д. 208/17 г. на ПЛОС.
Съдът бил приел, че цената на исковете се определя с оглед всяка доставка, за която е съставена фактура, а не с оглед сбора от цената на всеки от исковете и е приел, че спорът е търговски и всеки един от исковете е под 20 00 лв, като съгласно чл. 280, ал. 3 , т. 1 от ГПК определението относно подсъдността не подлежи на касационно обжалване.
Счита, че договорът е един за плетене и конфекциониране на различни модели пуловери и че претенцията е над 25 000 лв. Поставя въпрос как следва да се определи цената на иска дали съгласно чл. 69, ал.1, т. 6 от ГПК като сбор от всички претендирани суми или по реда на чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК всяка претенция сама за себе си.
Позовава се на чл. 69, ал.1 т. 6 от ГПК относно периодичните платежи и тълкуването в ТР 3/18.5.2012 г. по т.д. 3/2011 г. като твърди, че в случая е налице такава хипотеза и цената на иска се определя от сбора на всички платежи.
Освен това бил налице договор за услуга срещу възнаграждение, платимо периодично въз основа на издадени фактури и определяемо по единични цени за модел с падеж след издаване на всяка фактура и за извършени плащания въз основа на такива фактури. Непротиворечива била съдебната практика на ВКС, че когато се претендират суми въз основа на няколко фактури, било като неплатени на договорно или платени на извъндоговорно основание, цената на иска се определя в зависимост от това дали плащанията са осъществени във връзка с един общ правопораждащ юридически факт или всяко от тях произтича и ли е обусловено от наличието, респ. липсата на конкретно облигационно правоотношение.
Позовава се на уговорката ex works – франко завода. Продавачът се считал за изпълнил когато бил предоставил стоките на купувача на разположение в своите помещения или друг уречено място, но не се ангажира с извършването на митническите формалности по износ/внос и не е задължен за натоварването им на превозно средство. Позовава се на място на доставка и на чл. 5 т. 1 б б от Регламент 44/2001 г.
Счита, че между страните е налице договореност по чл. 117 ал.2 от ГПК.
Моли да се отмени определението.
Ответникът „Дженезис трейдинг“ ЕООД не е депозирал отговор, редовно уведомен на 18.4.2019 г. с връчване на препис от частната жалба.
Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на „Плевен текстил груп“ ЕООД е връчен на 21.01.2019 г. Частната жалба е изпратена по пощата на 28.01.2019 г. Следователно е спазен предвиденият в чл. 275 от ГПК едноседмичен срок.
С обжалваното определение друг състав на Върховния касационен съд на Р България, Търговска колегия, II отделение е приел, че е недопустимо да разглежда частна жалба по реда на чл.121 от ГПК срещу определение на Окръжен съд [населено място], приемайки, че цената на всеки от обективно съединените искове е под 20 000 лв, определена с оглед всяка доставка. Приел е, че делото е търговско и всеки обективно съединен иск е под 20 000 лв и поради това, не е допустимо касационното обжалване. Това е обусловило извод, че следва да не се допуска до разглеждане частната жалба.
Настоящият съдебен състав констатира, че пред Окръжен съд – [населено място] са предявени при условията на обективно кумулативно съединение на искове за заплащане възнаграждение за извършена услуга по четири броя фактури като стойността на възнаграждението по всяка фактура е под 20 000 лв. В случая ищецът „Плевен текстил груп“ ЕООД твърди, че е изпълнил задълженията си по договор за изработка – услуги за плетене и конфекциониране в периода от 05.08.2017 г. до 18.08.2017 г. по 4 броя издадени фактури както следва: фактура № 244/5.8.2017 г. на стойност 7 332,62 лв с ДДС, фактура № 245/05.08.2017 г. на стойност 12 785,12 лв с ДДС, фактура № 246/12.08.2017 г. на стойност 15 849,91 лв с ДДС и фактура № 248 от 18.8.2017 г. на стойност 12 885,34 лв с ДДС, както и искове за обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД. Независимо, че в заглавната част на исковата молба е посочена обща цена на иска по главница 42 370,80 лв в случая се касае до обективно кумулативно съединени искове, сборът, от цената на всеки от исковете е 42 370,80 лв.
В случаите на претенция, основана на договор, сключен вследствие на трайни търговски отношения, както се твърди в частната жалба, договорът се сключва с достигане на предложението до търговеца-изпълнител. Нормата на чл. 292 от ТЗ предвижда презумпция за постигане на съгласие по съществените елементи на сделката, в случай, че търговецът до когото е изпратена оферта не я отхвърли. Трайните търговски отношения се формират от множество факти, поради това и твърдението в исковата молба за наличие на трайни търговски отношения обуславя да е изложено в исковата молба твърдение за постигане на съгласие по съществените елементи на договора. Само по себе си твърдението за трайни търговски отношения не представлява факт или фактически състав, от който се поражда правото на вземане, защитавано в исковия процес. При наличие на трайни търговски отношения страните сключват договори, които са правопораждащи за правата и задълженията им. Посочването, че са налице множество фактури, за които се твърди, че представляват съставени такива, в резултат на трайни търговски отношения не е достатъчно, тъй като не се твърди да е постигнато общо съгласие за договор в резултат, на който да са извършени отделни дейности, за които да свидетелстват фактурите, посочени в исковата молба. Няма изложено твърдение в исковата молба за постигнато едно общо съгласие относно съществените елементи на договора преди извършване на предавания на работата. Следователно по всяко твърдение за сключване на договор и неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, за което свидетелства посочената фактура, е налице отделен иск. Цената на всеки един от обективно съединените предявени и разгледани искове е под 20 000 лв. Следователно при приложение на чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК следва да се приеме, че цената на отделните искове е под 20 000 лв, както и че цената на иска не е сбор от отделните вземания.
Касационната жалба, по която е образувано настоящето дело, е постъпила на 15.08.2018 г., при приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в редакцията ДВ бр. 86 от 2017 г. от значение е обстоятелството, че цената на всеки от исковете е под 20 000 лв.
В конкретния случай делото е търговско, тъй като страните по него са търговци и спорът е по търговски сделки. Касационната жалба е подадена срещу определение за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност пред Софийски районен съд, като цената на иска е под посочения размер на цена на иска, т.е. под предвидения праг за допустимост на касационната жалба. Въпреки предвиденото в чл. 121 от ГПК, че определението относно подсъдността може да се обжалва с частна жалба от заинтересованата страна, то когато решението на въззивния съд не би могло да се обжалва поради недопустимост на касационната жалба, то и определението по чл. 121 от ГПК по делото, също не може да се обжалва. Това следва от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Изложените съображения за място на доставка и постигнато съгласие по чл.117, ал.2 от ГПК не могат да се обсъждат в настоящето производство, тъй като съдът определя допустимост на обжалването на акта на Окръжния съд с оглед цената на иска. Освен това процесуален договор относно подсъдността страните могат да сключат само относно местната подсъдност, но не и относно родовата подсъдност. Изложените съображения относно местоизпълнение и правилата относно подсъдност, предвидени в разпоредбите, съдържащи се в актовете на Европейския парламент и на Съвета, не могат да се обсъждат, доколкото не се извършва проверка по същество.
Поради това изводът, направен от състава на Върховния касационен съд в обжалваното определение следва да се потвърди.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 02.01.2019 г. по ч.т.д. 2429/18 г., Върховен касационен съд на Р България, Търговска колегия, II отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: