Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София,05.06. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 4687 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. П. и А. В. П. срещу определение № 2276 от 13.09.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което въззивният съд е допълнил на основание чл.248 ГПК своето въззивно решение № 1297 от 11.07.2018 г. по делото (възз. гр. д. № 643 /2018 г. на В.), като е осъдил П. Г. П. и А. В. П. да заплатят на А. Б. Д. и Я. Б. А. сумата 2000 (две хиляди) лева разноски за въззивното производство. Въззивният съд е приел искането за основателно, тъй като е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски, с оглед изхода от производството (неоснователността на въззивната жалба), с оглед доказването на разноските и неоснователността на възражението за прекомерност поради това, че самите въззивни жалбоподатели са договорили адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ минималния по Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което въззивният съд е приел като признание на фактическата и правната сложност на производството, за което се е позовал на определение № 395 /17.12.2014 г. по гр.д. № 2690 /2014 г., на ВКС, I г.о.
Насрещните страни А. Б. Д. и Я. Б. А. в писмен отговор оспорват допустимостта и основателността на частната жалба.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в едноседмичен срок от постановяване на обжалваното определение, което е постановено по въззивно дело, което подлежи на обжалване пред ВКС и е обжалвано с касационната жалба от П. П. и А. П., но със свое определение по чл.288 ГПК по гр.д. № 4688 /2018 г. по описа на ВКС, I г.о. настоящият състав, на когото е разпределена касационната жалба, е приел, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
По основателността на жалбата настоящият състав намира следното:
От постановеното определение по чл.288 ГПК по гр.д. № 4688 /2018 г. по описа на ВКС, I г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1297 от 11.07.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд и от правилото на чл.293,т.3 ГПК следва извод, че въззивното решение е влязло в сила.
От това следва извод, че въззивните жалбоподатели П. нямат право на разноски за въззивното производство, а искането на А. Д. и Я. А. за присъждане на разноски и своевременното им искане по чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските могат да бъдат основателни.
Искането на А. Д. и Я. А. до въззивния съд с правно основание чл.248 ГПК, които са страни по делото, които са подали отговор на въззивната жалба, е направено с писмена молба в срока за касационно обжалване и въззивният съд се е произнесъл по молбата, поради което няма съмнение за валидността и допустимостта на обжалваното определение с правно основание чл.248 ГПК.
С отговора си на въззивната жалба (л.14 по делото на В.) А. Д. и Я. А. са поискали да им бъдат присъдени разноски съгласно списък за разноски и договор за правна помощ с дата 06.03.2018 г., които са представили (л.25 и л.26), в договора (л.25) е отразено уговарянето и заплащането на сумата 2000 лева. Искането за присъждане на разноски е направено (поддържано) и в проведеното на 12.06.2018 г. открито съдебно заседание по въззивното дело (л.46 и л.47). Следователно изводите на въззивния съд за своевременно направеното искане за присъждане на разноски, уговарянето и заплащането на сумата, са обосновани.
Въззивните жалбоподатели П. са направили възражение за прекомерност, на самите те претендират да им бъдат присъдени 3000 лева за процесуално представителство във въззивното производство съгласно договор и списък (л.44 и л.45). В първоинстанционното производство са представили два договора, от които е видно, че са заплатили 1000 лева (л.36 и л.60) и 3000 лева (л.37 и л.61), чието заплащане претендират.
Настоящият състав намира извода на въззивния съд, че този договорен и претендиран размер (3000 лева за въззивното производство) отразява преценката на въззивните жалбоподатели П. за фактическата и правна сложност на делото, от което следва извод за неоснователност на възражението им за прекомерност на претендирания от насрещните страни по-малък размер (2000 лева).
От изложеното следва извод, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а искането на ответниците в производство за осъждане на частните жалбоподатели да им заплатят направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумата 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 2276 от 13.09.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд, г.о.,
Осъжда П. Г. П. и А. В. П. да заплатят на А. Б. Д. и Я. Б. А. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.