2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 06.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1851 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба от В. В. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. К., против определение № 956 от 18 март 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без разглеждане частна жалба на Т. против определение № 2664 от 2 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 11375/2017 г. по описа на Софийския градски съд за оставяне без уважение на молбата на Н. Б. М. за изменение на решение № 7473 от 8 ноември 2017 г., постановено по същото въззивно гражданско дело в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилността на определението на апелативния съд.
С обжалваното определение апелативният съд сочи, че обжалваното определение на Софийския градски съд не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. То е постановено в процедура по чл. 248 ГПК с искане за изменение и допълване в частта на разноските на решение по жалба по чл. 435 ГПК, което решение не подлежи на обжалване, и съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, след като решението не подлежи на обжалване, то и постановеното определение по чл. 248 ГПК не подлежи на обжалване.
Обжалваното определение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая пред Софийския градски съд е поискано изменение в частта на разноските на решение по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, и според чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК то не подлежи на обжалване. Следователно, в тази хипотеза не е предвиден инстанционен контрол на определението по чл. 248 ГПК и частната жалба против него правилно е била оставена без разглеждане от апелативния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 956 от 18 март 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1303/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: