2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. София, 07.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 563 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Билла България” ЕООД против решение № 7555/03.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 5663/2018 г. от СГС, ІІ”г” състав.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение №278/26.03.2019 г., постановено по делото на основание чл.288 ГПК.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, прилага ли се разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ в случай, че обясненията на работника не са изслушани по негова вина – направен отказ да даде такива, като този отказ може ли да бъде доказан в процеса с протокол, подписан от представители на работодателя и дали този протокол съставлява годно доказателство за установяване на отразените в него обстоятелства. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:
Съгласно чл. 193, ал.3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. При отказ да се дадат обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за който е съставен надлежно протокол, въпрос на доказване с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства е от страна на работодателя да се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. В този случай, при доказване на горните обстоятелства, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ е неприложима. В този смисъл е трайната практика на ВКС по поставения правен въпрос, която се споделя и от настоящия състав.
По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:
Първоинстанционният съд не е обсъдил протокола, с който ответникът е целял да докаже, че ищецът е отказал да даде писмени обяснения. Въззивният съд е обсъдил протокола, но е приел, че протокола съставлява частен документ, издаден и подписан от самия работодател, който не носи подписа на работника, като с негова помощ работодателят се домогва да установи изгодни за себе си факти, поради което той има характера на твърдение от страна на работодателя съизмеримо по доказателствена стойност с твърдението на работника, че такъв срок не е даван.
Във връзка с твърдението на ищеца, че срок не е даван, в тежест на ответника е да представи доказателства, че срок е даден и той не е спазен, както и че ответникът е отказал да даде писмени обяснения. В конкретния случай, с отговора на исковата молба, наред с представения протокол, ответникът е поискал и допускането на гласни доказателства и то именно във връзка с искането на писмени обяснения, дадения срок за даването им, както и отказа на работника да даде писмени обяснения. Първоинстанционният съд е допуснал един свидетел при довеждане на ответника, без да посочва за кои обстоятелства е допуснат, доколкото поисканите от ответника четирима свидетели са посочени за различни обстоятелства, като съдът е указал на ответника, че за поискани свидетелски показания са представени писмени доказателства, отново без да посочи за кои обстоятелства са представени писмени доказателства. При представения протокол, с който ответникът цели доказването на искането на писмени обяснения и отказа на работника да даде същите, ищецът е поискал допускането на свидетелски показания, които са допустими в конкретния случай, но съдът не ги е допуснал, без мотиви за това. Във въззивната жалба не се прави оплакване за допуснати процесуални нарушения в тази насока, както не се прави и искане за допускане на доказателствата, поискани с отговора на исковата молба, които при направено оплакване биха били допустими. Въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради което и правилно и законосъобразно съдът не е правил нов доклад по делото и не е допуснал доказателства, поискани с отговора на исковата молба. При представения протокол, с който се е констатирал отказа на ищеца да даде писмени обяснения, както и даването на срока за това, при оспорването на тези обстоятелства от страна на ищеца по делото и липсата на други доказателства / свидетелски показания/, правилно въззивният съд е приел, че твърдението на ответника, че е искал писмени обяснения и е дал срок за даването им, е останало недоказано в процеса. При горните изводи, решението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, съставът на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7555/03.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 5663/2018 г. от СГС, ІІ”г” състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.