1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр.София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1909/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Съвета на Камара на частните съдебни изпълнители (СКЧСИ) срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 128 от 22.03.2019 г. по гр.д.№ 791/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на законоустановения срок, жалбата на СКЧСИ срещу решение на състав на Дисциплинарната комисия на КЧСИ от 25.10.2018 г. по дисц.д.№ 11/ 2018 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на другия състав на Върховния касационен съд е неправилно, тъй като според установената практика срокът за обжалване на решението по дисциплинарно дело срещу ЧСИ започва да тече от датата на съобщението, с което ръководният орган на КЧСИ е уведомен за постановеното решение. Счита, че разпоредбата на чл.73 ал.2 ЗЧСИ е недвусмислена и не може да бъде изтълкувана в различен смисъл. Съобщението е получено от КЧСИ на 11.12.2018 г. и с подаването на 21.12.2018 г. на жалбата е спазен законовия 14-дневен срок. За неправилно счита разбирането, че срокът може да започне да тече от запознаване с решението на процесуалния представител на КЧСИ, тъй като юрисконсултът не може да замести колективния орган СКЧСИ при вземане на решение дали актът на дисциплинарния състав да бъде обжалван. Евентуално излага съображения, че дори ако се вземе предвид обсъждането от СКЧСИ на въпроса да се обжалва ли решението на дисциплинарния състав, срокът за подаване на жалбата пак е спазен, тъй като то се е състояло на 07.12.2018 г. Поради това счита подадената от него касационна жалба за допустима, а определението на другия състав на ВКС, в което се приема обратното, моли да бъде отменено.
Ответната страна ЧСИ М. Г. оспорва жалбата като поддържа, че тя е недопустима, защото е подадена от лице без валидно учредена да представлява КЧСИ представителна власт. Евентуално оспорва основателността на жалбата с доводи, че срокът за обжалване на решенията по дисциплинарно дело по ЗЧСИ започват да текат от момента, в който процесуалният представител на съответната страна е узнал за постановения акт. Счита за неоснователно твърдението, че юрисконсулт не може да вземе самостоятелно решение да обжалва ли решението – това му правомощие следвало от взетото решение на СКЧСИ да бъде упълномощен същият да представлява КЧСИ в дисциплинарното производство. Поддържа, че дори за датата на узнаването да се приеме 07.12.2018 г., то и в този случай подадената на 21.12.2018 г. жалба е просрочена.
Частната жалба е допустима. Неоснователно ответната страна поддържа, че същата е подадена от лице без представителна власт. Подателят е юрисконсулт, упълномощен от председателя на СКЧСИ, който представлява КЧСИ (чл.45 ЗЧСИ). Споровете по законността на избора на председател на СКЧСИ са извън предмета на настоящето производство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството, по което е постановено решение на състав на Дисциплинарната комисия на КЧСИ от 25.10.2018 г. по дисц.д.№ 11/ 2018 г., е образувано по искане на СКЧСИ срещу ЧСИ М. Г.. С посоченото решение на ответната страна е наложено наказание „порицание” за извършено нарушение по чл.436 ГПК и чл.46 от Етичния кодекс на ЧСИ и е оставено без уважение искането за налагане на наказание за нарушение по чл.436 ГПК и чл.2 ал.3 пр.1 от Етичния кодекс на ЧСИ. Дисциплинарното дело е върнато в КЧСИ на 30.10.2018 г. и е прието от А. Д. – юрисконсулт на КЧСИ, която е била упълномощена от председателя на КЧСИ да представлява Камарата пред всички съдилища в Републиката и която е участвала в производството по дисциплинарното дело като представител на СКЧСИ. На 07.12.2018 г. е проведено заседание на СКЧСИ, на което е взето решение актът на състав на Дисциплинарната комисия на КЧСИ от 25.10.2018 г. по дисц.д.№ 11/ 2018 г. да бъде обжалван пред съда. Жалбата срещу този акт е подадена на 21.12.2018 г. С обжалваното в настоящето производство определение друг състав на Върховния касационен съд е приел, че подаването е станало след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, който е започнал да тече от 30.10.2018 г.: датата, на която юрисконсултът на КЧСИ е получил делото.
Определението е законосъобразно.
Решенията на състави на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по образувани пред тях дела за реализиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл.73 ал.1 ЗЧСИ. Съгласно чл.73 ал.2 ЗЧСИ жалбата трябва да бъде подадена в 14-дневен срок от съобщението. За връчването на съобщения и призовки ЗЧСИ не съдържа особени правила, затова приложими са разпоредбите на ГПК. Юрисконсултите на юридическите лица могат да бъдат техни представители по пълномощие (чл.32 т.3 ГПК), затова те могат да получават съобщения, които са изпратени до тези лица за уведомяването им за постановен съдебен акт (съответно – за постановен акт на състав на Дисциплинарната комисия на КЧСИ). Връчването на представителя – юрисконсулт е равнозначно на лично връчване (чл.45 изр.2 ГПК) и от този момент започват да текат съответните (свързани със съобщаването на акта) процесуални срокове. На още по-голямо основание тези процесуални срокове започват да текат, когато на представителя – юрисконсулт е връчено не съобщение за постановения акт, а самият акт заедно с делото, по който е постановен. Целта на съобщаването (страната да узнае за съдържанието на акта) е постигната в този момент и е без значение дали е изпратено отделно съобщение и кога е връчено то. Различно би било положението, в случай че дисциплинарното дело и решението по него са предадени не на юрисконсулта, а на друг служител на КЧСИ. В този случай срокът за обжалване не би започнал да тече от датата на предаването, тъй като страната не се счита узнала съдържанието на акта. В тази хипотеза срокът за обжалване тече от датата на съобщението. Когато обаче страната лично е получила решението (получаването от представител е равнозначно на лично получаване) и актът е обжалваем, срокът за обжалването започва да тече от тази дата.
Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че срокът не може да започне да тече от момента на съобщаването на акта на представителя – юрисконсулт на юридическото лице, защото той не може да вземе самостоятелно решение за обжалването му. Съгласно установената практика подаването на жалба срещу неблагоприятен за страната акт може да бъде извършено от процесуалният й представител, като за това е достатъчно той да разполага с общо пълномощно. Нарочно овластяване за подаването на жалба не е необходимо, освен ако пълномощното съдържа изрично ограничение в този смисъл.
В конкретния случай частният жалбоподател не оспорва, че представителят му – юрисконсулт е получил дисциплинарното дело и постановеното по него решение на 30.10.2018 г. От тази дата актът е съобщен на СКЧСИ и е започнал да тече срокът за обжалването му. Този срок е изтекъл на 13.11.2018 г., а жалбата срещу него е подадена след изтичането му. Като просрочена, тя не подлежи на разглеждане по същество. Същото е прието в обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд, поради което то следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 128 от 22.03.2019 г. по гр.д.№ 791/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: