2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София,19.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2242 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх. № 5770/22.03.2019 г. на Б. К. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. М., против разпореждане без номер от 5 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5899/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната частната му касационна жалба вх. № 1652/30.01.2019 г. против постановеното по същото дело въззивно определение № 79 от 10 януари 2019 г. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение.
По делото се установява, че окръжният съд в [населено място] е бил сезиран с мотивирано искане от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) за отнемане в полза на държавата на придобито от Б. К. М., В. И. М. и „М.-Бо Груп“ ЕООД незаконно придобито имущество на обща стойност от 534589,66 лв. С определение № 3965 от 23 август 2018 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 191/2016 г., приемайки, че искът е недопустим. При обжалването на определението въззивният апелативен съд е приел, че не са били налице предпоставки за прекратяване на производството, поради което с определение № 79 от 10 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5899/2018 г., е отменил преграждащото развитието на производството определение на първата инстанция и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу това определение от Б. М. е подадена частна касационна жалба вх. № 1652/30.01.2019 г.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане без номер от 5 март 2019 г. апелативният съд е приел, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Доколко с определението от 10 януари 2019 г. на въззивния съд не е потвърдено, а е отменено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, това определение не е от категорията на съдебните актове, за които е предвиден касационен контрол в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо определение № 79 от 10 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5899/2018 г. на апелативния съд в [населено място], не подлежи на касационно обжалване, и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане, както правилно е прието с обжалваното разпореждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 5 март 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5899/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: