– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 374
гр. София, 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19.06.2019 (деветнадесети юни две хиляди и деветнадесети) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2282 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 5186/07.06.2019 година, подадена от Д. И. И., срещу определение № 212/21.05.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Д. И. И. за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 314/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и постановяване на ново, с което молбата за предоставяне на правна помощ да бъде уважена.
Д. И. И. е била уведомена за обжалваното определение на 03.06.2019 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 5186/07.06.2019 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съдебният състав е приел, че производството по делото е във фаза по обжалване с частна жалба на определение № 136/25.03.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година, с което и на основание чл.307, ал. 1 ГПК е била оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на Д. И. И. за отмяна на решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година. С посоченото за отмяна решение е била оставена без уважение молба на И. за отмяна на влязло в сила решение № 8295/08.12.2017 година на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр.д. № 5302/2017 година. След като преценил искането, независимо от пропуска на молителката да представи годна декларация по чл. 23 от ЗПрП (който пропуск бил поправим евентуално и след указания), съдебният състав приел, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. Производство било образувано по молба за отмяна, която молба по служебна преценка на съдебния състав на ВКС била недопустима. Проверка за законосъобразност на преграждащото определение щяла да бъде извършено също по служебен критерий относно допустимостта на исканото производство по отмяна, от друг състав на ВКС, предвид постъпилата частна жалба. Нито конкретните оплаквания на И., нито процесуалното представителство от адвокат в това производство, щели да имат значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ . Условието било интересите на правосъдието да изискват това (чл. 23, ал. 2 ЗПрП), както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПрП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава-чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПрП. В конкретния случай предвид етапа, в който гражданскоправния спор се намирал, интересите на И. не налагали участие на адвокат за защита на интересите на молителката. Ако определение № 136/25.03.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година бъдело отменено и приетата за недопустима молба за отмяна следвало да се разгледа по И. имала възможност да поднови искането си за правна помощ, да представи и необходимата декларация за имотното си състояние и съдът щял да разгледа молбата отново.
Горните изводи на състава постановил обжалваното определение следва да бъдат споделени. Производството по гр. д. № 314/2019 година е приключило с постановяването на определение № 136/25.03.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година, с което молбата на Д. И. И. за отмяна на решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година е оставена без разглеждане и образуваното въз основа на нея производство е било прекратено. Това определение се обжалва от И., като подадената от нея частна жалба ще подлежи на разглеждане от друг тричленен състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. При това съдебният състав, разглеждащ жалбата, е задължен служебно да извърши проверка на правилността на обжалваното определение, без да е ограничена от изложените в жалбата канкретни оплаквания. Поради това участието на адвокат в това производство не е наложително и неучастието на такъв не би накърнило интересите на И., доколкото те са охранени от задължението на съда да извърши служебна проверка на обжалваното определение. Наред с това законът не е предвидил задължително участието на адвокат в това производство, поради което разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗПрП е неприложима.
От това следва, че подадената от Д. И. И. срещу определение № 212/21.05.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година, частна жалба с вх. № 5186/07.06.2019 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 212/21.05.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.