– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373
гр. София, 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19.06.2019 (деветнадесети юни две хиляди и деветнадесети) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2281 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3787/22.04.2019 година, подадена от Д. И. И., срещу определение № 136/25.03.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от И. молба с вх. № 9385/10.11.2018 година за отмяна на решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на молбата.
Ответникът по частната жалба „Институт па биоразнообразие и есосистемни изследвания” при БАН не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й..
Д. И. И. е била уведомена за обжалваното определение на 16.04.2019 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 3787/22.04.2019 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съдебният състав е приел, че се иска отмяна на решение, постановено от състав на ВКС, в производство по молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено по трудов спор за незаконосъобразност на наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Молбата за отмяна била основана на чл. 303, ал. 1 т. 5 от ГПК и била оставена без уважение с решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година, постановено по реда извънинстанционния контрол .Постановеното по реда на отмяната решение не се ползвало със сила на пресъдено нещо и било негоден предмет на производството за отмяна съгласно т. 2 от ППВС № 2/77 година, според която на отмяна подлежали само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл били и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС. Сила на пресъдено нещо формирали онези съдебни решения, с които се давало разрешение на материалноправен спор между страните по делото в двустранно, състезателно производство, каквото било исковото. Решенията постановени в производството по чл. 303/чл. 304 от ГПК, както когато молбата се отхвърля, така и когато се уважава, не разрешавали материалноправен спор, а имали за предмет наличието на посочените от молителя и изчерпателно изброени в закона основания за отмяна, довели до постановяване на неправилно съдебно решение, формирало сила на пресъдено нещо, което да налага отмяната му по извънредния способ, за да се преодолее тази сила и да се възстанови висящността на спора, за да се постанови правилно решение. Липсата на годен за отмяна съдебен акт влечала недопустимост на производството по отмяна и била основание молбата, по която било образувано производството, да се остави без разглеждане. Освен, че законът не предвиждал способ за ревизия на решенията за отмяна, постановени от ВКС по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, молбата била недопустима и на друго основание. Изложените в нея твърдения не кореспондирали с визираните изчерпателно от законодателя в чл. 303 и чл. 304 от ГПК състави на основанията за отмяна. По същество се излагали доводи за неправилност на решенията в приключилото на две инстанции исково производство и отново се поддържало основание по чл. 303, ал. 1 т. 5 от ГПК, които доводи ВКС вече бил разгледал и отхвърлил спрямо допустимите като предмет на отмяната съдебни решения ,с решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година. Съгласно т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 от ГПК била недопустима.
В подадената срещу обжалваното определение частна жалба И. е поискала връщане на делото на определена от съда инстанция във връзка с нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решенията на предишни инстанции-подписване от адвокат на касационната жалба на ищцата, която молба не била приподписана от адвокат; съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по присъединените искове по исковата молба; недопускане на нито един от поисканите от страните свидетели, включително и на тези на ищцата; неправилно отказано искане на И. по чл. 176 от ГПК; неизвършване на поправка на протокол от първото съдебно заседание пред първата инстанция; оставяне без уважение на искане по чл. 192 от ГПК. Освен това е направено искане за обсъждане на очевидна неправилност по същество на решенията на предишни инстанции поради противоречието им с признатите доказателства по делото. Освен това се оспорват изводите на съдебния състав по решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година, като се твърди, че грешно е прието, че представените пред инстнацията по същество болничен и амбулаторен лист не засвидетелствали заболяването, поради което И. е искала отлагане на съдебното заседание, като по същите документи друг съдебен състав, по друго дело бил уважил искането й. Наред с това липсвало произнасяне по молбата и за правна помощ от 24.10.2017 година, по която не се бил произнесъл и съдът по съществото на спора. Така както са формулирани изложените в частната жалба твърдения не сочат на конкретна неправилност на обжалваното определение, а представляват оплаквания за неправилност на първоинстанционното и въззивното решение, както и за неправилност на решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година.
С оглед на горното изводът на първия тричленен състав на ВКС, че подадената от Д. И. И. молба за отмяна на решение № 124/02.10.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 1980/2018 година следва да бъде оставена без движение следва да бъде споделен. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение или определение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК. за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите, когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче И. не е изложила твърдения. Изложените в молбата на Д. И. И. твърдения не се покриват с нито едно от установените с чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения, а по съществото си представляват оплаквания за неправилност първоинстанционното и въззивното решение. С оглед на това, предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК и даденото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване първият тричленен състав правилно е приел, че подадената от А. молба за отмяна не подлежи на разглеждане. Освен това следва да се посочи, че законът не предвижда инстанционен контрол на постановените в производството по чл. 303 и следващите от ГПК съдебни решения. Те са окончателни и не подлежат на обжалване, поради което установеното с тях не може да бъде преразглеждано, включително и чрез искането за отмяната им по реда на чл. 303 и следващите от ГПК.
От това следва, че подадената от Д. И. И. срещу определение № 136/25.03.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година, частна жалба с вх. № 3787/22.04.2019 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 136/25.03.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 314/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.